О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 23.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4917/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 2342/ 26.01.2015 год./ получено по пощата на 21.01.2015 год./ на П. Г. Т. от [населено място], заявена лично и чрез адв. Н. П. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 1215 от 25.06.2014 година по гр.възз..д. Nо 457/2014 година на ОС- Пловдив по чл. 350 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил изцяло решение на първата инстанция по извършване делбата на процесните земеделски земи чрез изнасянето им на публична продан и е постановил ново решение , с което на основание чл. 350 ГПК е обявен за окончателен, съставен разделителен протокол с обособени 5 дяла ,при обособен реален дял за съделителите във всяко коляно на общия наследодател.
За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че съдебната делба следва да се извърши по колена, като се обособят 5 равни по вид и стойност дяла, за всяко коляно преките наследници- деца на общия наследодател , като по този начин имотите останат , макар и в съсобственост , в патримониума на наследниците като реален дял.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила – чл.350 ГПК, чл. 353 ГПК и чл. 348 ГПК и нарушения на материалния закон- 69 ал.2 ГПК , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпросите може ли делбата да се извърши чрез публична продан и/или разпределение при положение , че за всеки сънаследник не може да се осигури реален дял ? Длъжен ли е въззивният съд да съдейства на съделителите за доброволно групиране на дяловете с оглед обособяването им с май-малко неудобство за сънаследниците при отчитане интересите на всеки сънаследник ? Допустимо ли е разделяне на имотите да води до функционална невъзможност за ползването им ? могат ли група съделители да получат общ дял при съгласие от тяхна страна , извън делба по колена ? Взето ли е мнението на съделителите дали искат част от делбените имоти да им се поставят в общ дял, или всеки от тях иска самостоятелен дял ?При искане за делба по колена , съдът може ли да извърши делбата по чл. 353 ГПК и/или пристъпи към предявяване на разделителен протокол ? с довод , че тези въпроси е решават противоречиво, базирайки тезата си на Решение No 386 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1657/2009 година на ВКС- III г.о./ цитирано погрешно в изложението и непредставено от страната /, както и е в противоречие с задължителна практика – Решение по чл. 290 ГПК No 493 от 18.06.2010 година по гр.д. No 3861/2008 година на ВКС- III г.о.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, считан от датата на постановеното Определение No 971/ 23.12.2014 година по ч. гр.д. No 6584/2014 год. на ВКС/ и с оглед характера на производството за съдебна делба на земеделски имоти във втората фаза- по извършването, същата се явява процесуално допустима.
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Изведените правни въпроси , свързани с избора на някой от установените от законодателя способи за извършване на делбата , винаги почива на анализ на събраните по делото доказателства и установени факти по всяко конкретно дело, в този аспект поставените въпроси са фактически, но не и по приложение на конкретна правна норма или приложени критерии по преценка на фактите.
В конкретния случай решаващият съд е избрал за способ за извършване на делбата на земеделските имоти , този по чл. 350 ГПК във вр. с чл. 352 ГПК – изработването на проект за разделителен протокол , обявяването му за окончателен и последващо теглене на жребии .този способ е основен за извършване на съдебна делба , когато имотите са няколко, и съделителите са няколко, или – аналогично на настоящия случай, са наследници от различни колена на общия наследодателя, чието имущество е предмет на делбата. Изборът на съда почива на установените факти – за общото имущество, за броя на преките наследници , тъй като във всяко коляно наследниците нямат права по отношения на цялото имущество на наследодателя, а само върху имуществения дял на своя пряк наследодател. Поставените въпроси относно възможността , начина на групиране и съдействието на съда , са въпроси по принцип , на които отговора също би бил по принцип на база теорията или многобройната съдебна практика, но са без отношение към обжалваното решение , тъй като не те са обосновали извода на съда при избор на способа на извършване на делбата.
Цитираните съдебни решение по чл. 290 ГПК , които дори не са представени с изложението на касатора , не могат да се обусловят извод за несъблюдаване на задължителна съдебна практика. Така Решение No 386 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1657/2009 година на ВКС- III г.о./ с цитиран грешен номер на делото / дава тълкуване на нормата на чл. 69 ал.1 от ЗН за получаване на дял в натура в двете хипотези : когато се дели имущество на общ наследодател между наследници, които не са преки наследници , но по силата на наследственото правоприемство са призовани към наследяване и когато сънаследниците са от различни колена и има дялове , съответстващи на броя на колената. Изложените от състава на съда мотиви се базират на конкретни факти, поради което всяка некоректна аналогия , не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване, при коренна разлика във фактите и обстоятелствата по различните дела.
Решение No 493 от 18.06.2010 година по гр.д. No 3861/2008 година на ВКС- III г.о. е в подкрепа на изводите на въззивния съд по обжалваното решение , а именно , че делбата на земеделски земи следва да се извърши п начин , който дава възможност всеки от съделителите, или съделителите от съответното коляно да получат реален дял от имотите.
Цитираната съдебна практика не отчита основният въпрос, при сходни хипотези на съдебна делба , че приоритетът е на делбата по колена по съображенията , които вече бяха посочени- наследниците нямат конкретен дял от общото имущество, техните права са в рамките и обема на дела, който техния пряк наследодател би имал,ако делбата бе извършена само между преките наследници.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 2342 / 26.01.2015 год. /получено по пощата на 21.01.2015 год./ на П. Г. Т. от [населено място], заявена лично и чрез адв. Н. П. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 1215 от 25.06.2014 година по гр.възз..д. Nо 457/2014 година на ОС- Пловдив по чл. 350 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :