О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 25.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5403 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 24.04.2013 год. по гр. д. № 75/2013 год. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.12.2012 год. по гр. д. № 426/2012 год. на районния съд, [населено място] в частта му, с която е допусната съдебна делба на останалите в наследство от общия наследодател Х. М. шест земеделски имота в землището на [населено място], [община], подробно описани в решението, между всички наследници и при посочените в решението дялове, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от В. Х. против останалите съделители иск за собствеността на тези имоти, на основание чл. 79 ЗС.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката В. А. Х., чрез пълномощника й адв. Пл. М., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на горните имоти бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречиво произнасяне с представената задължителна съдебна практика – Тълкувателни решения № 1 и № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС по формулираните от нея въпроси, както следва: Дали е придобила процесния имот, след като го е владяла и упражнявала фактическа власт в срока, предвиден в чл. 79, ал. 1 ЗС, след като районният съд е постановил решение през 1994 год. /по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ/ и влязло ли е в сила това решение / от 13.12.94 год./, след като страните по това дело не са го представили в поземлената комисия и касаторката в продължение на 19 год. е упражнявала фактическа власт необезпокоявано и основание ли е същата за придобиване на собствеността или същата е изгубена след издаване на решението на поземлената комиися през 2012 год. по чл. 14, ал. 7а във вр. с чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Касаторката поддържа произнасянето на въззивния съд по тези въпроси да е в отклонение от сочената практика, като съдът не се е съобразил с представените по делото доказателства.
Съделителите А. М. Х., С. М. С., З. М. М. и С. М. Е., чрез пълномощника им адв. Ж. Ч., в писмен отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване на решението, с оглед поставяне от касаторката на фактически въпроси, а не правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и липса на противоречие с представената задължителна съдебна практика. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делбата на процесните шест земеделски имота между наследниците на общия наследодател Х. А. М., въззивният съд, препращайки към мотивите му, е приел, че твърдението на ответницата В. А., сега касатор, да е придобила по давност собствеността на тези имоти е неоснователно. Обстоятелството, че е упражнявала фактическа власт върху тях, като ги е работила в продължение на повече от 10 години, не е достатъчно да обоснове извод за промяна в намерението за владение на наследствената част на другите наследници на общия наследодател, на които /всички наследници на общия наследодател Х. А./ е възстановена собствеността след приключване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между тях и постановяване на ново решение на поземлената комисия в полза на всички наследници, а не само на един от синовете /наследодател на касаторката/. Изложил и допълнителни съображения относно конститутивното действие на решението на ОбСЗ – К. от 29.08.2012 год. по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, с което е приключена процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в лицето на всички наследници на общия наследодател, до който момент осъществяваната от касаторката фактическа власт е ирелевантна за придобиването им по давност. Приел за неоснователен и довода й за придобиване по завещание с оглед нищожността на представеното такова.
Поради това и отчитайки наследствения характер на спорните шест имота от общия наследодател съдът приел, че страните са съсобственици при посочените квоти и допуснал съдебната делба между тях, отхвърляйки предявеният от касаторката установителен иск за собствеността им по давност.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са част от релевантните такива за изхода на делото, като произнасянето по тях не е в противоречие на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторката. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай с оглед препращане към мотивите на първоинстанционното решение. Затова и доводът за противоречие с цитираното тълкувателно решение е неоснователен, а другото представено ТР №10/2012 год. на ОСГК на ВКС е неотносимо, тъй като разрешеният с него въпрос не е обсъждан в настоящия случай. Релевантен в случая е въпросът дали са настъпили правните последици на придобивната давност при конкретните факти по делото за упражнявана фактическа власт в период от повече от десет години от страна на един от наследниците, а не вида срок за това.
Извън горните съображения, съществен за изхода на настоящето производство е въпросът за липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените в изложението такива предпоставят разглеждане на спора по същество. Изводът за неоснователност на твърдението на касаторката да е придобила по давностно владение спорните имоти е обусловен от установените факти по делото, въз основа преценка на събраните доказателства, а формулираните въпроси по своята същност представляват оплаквания срещу този извод. Същите не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване, поради което и то не може да бъде допуснато. Разноски в настоящето производство не се присъждат на ответниците, въпреки искането им в писмения отговор, с оглед липсата на данни такива да са направени от тях.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 24.04.2013 год. по гр. д. № 75/2013 год. на Разградския окръжен съд по касационната жалба на В. А. Х. от [населено място], чрез адв. Пл. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: