1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 25.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5626/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 8934 от 10.07.2015 г. от М. Р. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-Стара З. против въззивно решение № 256 от 05.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1274/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 135 от 10.03.2015 г., постановено по гр.д. № 1600/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е уважен предявеният от Х. Н. Н. от [населено място] срещу М. Р. С., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Х. Х. Н., постановени с решение № 534 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 2729/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, които са предоставени за упражняване на бащата Х. Н. Н. и с въззивното решение е определен режим на лични контакти на детето с майката М. Р. С. – по 5 денонощия месечно, от 1 до 5 число на месеца, по време на националните празници в Р България, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен искът по чл. 59, ал. 9 СК, съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – допустимо ли е пред съда да се разпита дете, ненавършило 8 годишна възраст, без присъствието на специалист-психолог и в присъствието на свидетелите по делото, с твърдението, че в случая съдът е извършил процесуално нарушение в противоречие с изискването на закона.
Ответникът по жалбата Х. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като подадена в срок, но е същата е процесуално недопустима по следните съображения:
К. контрол за правилност на въззивните решения се предхожда от служебна проверка за тяхната валидност и допустимост, като това задължение има приложение и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1 и запазило действието си разрешение на т. 10 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 З.. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, поради промяна в обстоятелствата. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове за родителски права след развода, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки за упражняването на родителските права и определянето на нови при промяна на обстоятелствата. Следователно, подадената след влизането в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, касационна жалба вх. № 8934 от 10.07.2015 г. срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл, по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, във вр. с чл. 59, ал. 2 и ал. 3 СК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 8934 от 10.07.2015 г. от М. Р. С. от [населено място] против въззивно решение № 256 от 05.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1274/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5626/2015 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: