1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София, 26 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5385 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба от Р. И. Р., представляван от адв.С. Д., за отмяна на Определение №723/02.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2570/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.2013г. по възз.гр.д.№11507/2013г. на СГС. Искането за отмяна се поддържа на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
Ответната страна по молбата за отмяна – Комисия за регулиране на съобщенията – [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П., в писмен отговор поддържа становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Разпореждане от 29.10.2015г. ВКС е оставил без движение подадената от страната молба за отмяна, като й е дал възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи конкретно – отмяна на кой влязъл в сила съдебен акт желае и да представи ясно и точно изложение на основанието /респ. основанията по чл.303 ал.1 т.1 – т.7 ГПК/, на което се претендира отмяната.
С молба вх.№12213/13.11.2015г. страната е посочила, че както в първоначално подадената молба, така и сега претендира отмяна на влязлото в сила Определение №723/02.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2570/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което в производството по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.2013г. по възз.гр.д.№11507/2013г. на СГС. Като основание за отмяна, цифрово е посочена нормата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК, чието приложение е аргументирано с доводи, че касационният съд се е произнесъл въз основа на „неистинни твърдения и е възприел неотносими аргументи във връзка с фактите по делото”. Както в първоначалната молба за отмяна, така и в уточняващата я, изложението по същество съдържа само касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства и тяхната оценка при разглеждането и решаването на трудовия спор между страните. Изложение на обстоятелствата във връзка с посоченото основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК липсва както в първоначалната, така и в последващата молба за отмяна.
При тези данни настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Атакуваното определение №723/02.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2570/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.2013г. по възз.гр.д.№11507/2013г. на СГС, не формира сила на присъдено нещо по отношение на спорното право, тъй като с него не се разрешава материалноправният спор по същество. Константна е съдебната практика, че това определение, с което ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване не подлежи на инстанционен контрол и на отмяна по чл.303 ал.1 ГПК. Определението по чл.288 ГПК, макар и необжалваемо, т.е. представляващо влязъл в сила съдебен акт, не подлежи на отмяна, тъй като с него не се установява съществуването или несъществуването на твърдяно или отричано от ищеца материално право и поради това, както се посочи, то не се ползва със сила на присъдено нещо. То съдържа произнасяне само по процесуален въпрос – налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба, но не и по въпрос, относим към материалното правоотношение между страните и в този смисъл с него не се разрешава материалноправен спор. С постановяването на определението, с което е отказано да се допусне касационно обжалване, въззивният съдебен акт влиза в сила. Поради това, именно този акт би подлежал на отмяна, ако са налице предпоставките за това, респ. ако той е от категорията актове, за които е предвидено, че страната може да използва реда за извънинстанционен контрол по чл.303 и сл. ГПК и не на последно място – ако са налице някои от основанията по чл.303 ал.1 ГПК.
Извън това, дори и да се приеме, че предмет на искането за отмяна е въззивното решение, молбата за отмяна отново следва да се остави без разглеждане съгласно чл.307 ал.1 ГПК, тъй като за поддържаното от страната основание по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК липсва ясно и мотивирано изложение. С разпоредбата на чл. 303 ал.1 т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес – неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на член на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно постановява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред – с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124 ал. 5 ГПК. В случая такива обстоятелства нито се твърдят от молителя, нито са установени. И двете молби – първоначалната и уточняващата – съдържат доводи и оплаквания, относими за касационното производство по обжалване на въззивно решение – за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата по делото. Тези оплаквания обаче са неотносими за извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, което се развива само на изрично и изчерпателно регламентираните от законодателя основания, които страната трябва не само да посочи, но и надлежно да аргументира, в т.ч. и да приложи необходимите доказателства.
По изложените съображения, подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата за отмяна с вх.№1049729/08.12.2014г. и с вх.№12213/13.11.2015г., подадена от Р. И. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет.1 ап.1, представляван от адв.С. Д., срещу определение №723/02.06.2014г., постановено по гр.д.№ 2570/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 10.12.2013г. по възз.гр.д.№11507/2013г. на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.