О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София 26.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1473 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Е.[ЕИК], чрез адвокат Ю. Р. от САК срещу решение № 2303/12.12.2014 г. по в.гр.д. № 2111/2014 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 03.01.2014 г. по гр.д. № 7532/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск срещу Л. Д. П., В. П. П. и А. Л. П., на основание чл.135 ЗЗД, по отношение собствената на Л. Д. П. ? идеална част.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В нея са изложени твърдения, че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационна жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) – може ли кредиторът да предяви иск по чл.135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството; следва ли когато са налице всички предпоставки за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД спрямо едно задължено лице, искът да се отхвърля като неоснователен поради неприложимостта му по отношение на поръчителя; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора-ищец, следва ли да се разглеждат и обсъждат от съда в производството по чл.135 ЗЗД; в случай, че задължението на поръчителя е възникнало от договор за банков кредит и няма отделен договор за поръчителство, отношенията между страните уреждат ли се по правилата на чл.121-127 ЗЗД относно солидарните длъжници. Изложени са съображения, че първите два въпроса се решават противоречиво от съдилищата – решение № 16 от 29.01.2013 г. по гр.д. № 404/2011 г. на АС Варна, решение № 49 от 09.05.2013 г. по т.д. № 91/2013 г. на АС Бургас и решение № 37 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 857/2010 г. на ОС Враца и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Третия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о, а въпросът под т.4 се решава противоречиво от съдилищата в решение № 148 от 24.04.2012 г. по гр.д. № 1078/2011 г. на ОС Стара Загора, решение № 128/12.06.2009 г. по т.д. № 190/2009 г. на АС Велико Търново и решение № 309/14.10.2010 г. по гр.д. № 400/2009 г. на РС Велинград.
Ответниците Л. Д. П., В. П. П. и А. Л. П. са подали писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и твърдят, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че ищецът по делото е кредитор по договор за банков кредит от 09.08.2010 г., подписан от Л. Д. П. като поръчител, поради което отговорността му е солидарна с тази на кредитополучателя и обезпечава изпълнението на договора. Съдът е установил, че на 17.11.2011 г., Л. Д. П. и В. П. П. са дарили с нотариален акт на дъщеря си А. Л. П. апартамент, притежаван от прехвърлителите в режим на съпружеска имуществена общност, но сделката се оспорва по делото за ? идеална част на поръчителя, тъй като с нея се затруднява удовлетворяването на кредитора-ищец, който се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците.
За да отхвърли иска по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че въпреки правната обвързаност между кредитора и поръчителя по договора за банков кредит, задълженията на поръчителя са вторични и гарантират изпълнението на дълга към кредитора по основния договор за кредит. Искът по чл.135 ЗЗД има обезпечителна функция, с оглед на което този процесуален ред е неприложим, тъй като задълженията на поръчителя не подлежат на отделно, самостоятелно обезпечаване по този ред.
Даденото разрешение от въззивния съд, че за кредитора е неприложим на процесуалния ред по чл.135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, тъй като поръчителството също обезпечава изпълнението на задълженията по основния договор за кредит не противоречи на соченото от касатора решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г., ІV г.о., в което се приема, че в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая, въззивният съд също е приел, че вземането съществува, но е дал отрицателен отговор на въпроса, дали кредитор може да обезпечи вземането си срещу поръчителя с иск по чл.135 ЗЗД, който въпрос не е предмет на решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с оглед на което не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по обуславящия изхода на делото и уточнен от настоящия състав на ВКС процесуалноправен въпрос, може ли кредиторът да предяви иск по чл.135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството. Поставеният правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в приложените от касатора влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна съдебна практика, в които се приема, че кредиторът може да предяви иск по чл.135 ЗЗД, да се обявят за недействителни спрямо него действията на поръчителя, които го увреждат, тъй като солидарността произтича от закона и всеки от тях отговаря за цялото задължение по основния договор за кредит.
При липсата на доводи за необходимостта да се изменени съдебната практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с постановените въпроси, не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2303/12.12.2014 г. по в.гр.д. № 2111/2014 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на [фирма], Е.[ЕИК], чрез адвокат Ю. Р. от САК в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 1459,02 (хиляда четиристотин петдесет и девет лева, две стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.