1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2971/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на И. А. К. срещу определение на Софийски апелативен съд № 2088 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2061/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане (поради просрочие) частна жалба на същото лице срещу определение от 04.12.2002 г. по гр.д.№ 1028/ 2002 г. на Врачански окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като се основава на произволния извод за унищожаване на гр.д.№ 1028/ 2002 г. на Врачански окръжен съд. Според него това дело подлежи на пазене 25 години и липсва акт за унищожаването му, а изпълнителен лист въз основа на решението по него е издаден въз основа на престъпни действия. Унищожаването на делото не можело да бъде установено от приложените в настоящето производство документи, които били издадени от неизвестни лица и без регистрационни номера. Счита, че съдът не е положил усилия да установи от други източници връчени ли са съобщения до страните по делото за постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, а съдебната практика не допускала срокът за обжалване да започне да тече преди връчването, както и установяването на това обстоятелства с други доказателства, освен със самото съобщение. Излага и съображения за незаконосъобразност на определението на окръжния съд от 04.12.2002 г., с което производството по делото е прекратено.
Жалбата е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Частната жалба, която е върната с обжалваното в настоящето производство определение, е подадена от И. А. К. направо пред Върховния касационен съд на 13.02.2019 г. (вх.рег.№ 1447). Тя е изпратена за администриране на компетентния съд (Окръжен съд – Враца), който е изискал делото от първоинстанционния съд (Районен съд – Мездра). С писмо изх.№ 89/ 22.02.2019 г., подписано от районен съдия Ив. В., въззивният съд бил уведомен, че делото е унищожено с изтичане на 5 – годишния срок за пазенето му и са изпратени запазените документи: решение на Мездренски районен съд по гр.д.№ 28/ 2002 г., протокол за проведено на 04.12.2002 г. съдебно заседание по гр.д.№ 1028/ 2002 г. на Врачански окръжен съд и удостоверение, издадено от Мездренски районен съд за влизане в сила на решението по гр.д.№ 28/ 2002 г. От тези документи се установява, че първоинстанционното производство било образувано по искова молба на М. П. К. против И. А. К., предявен бил иск за развод. С решение от 21.06.2002 г. районният съд постановил прекратяване на брака между страните по делото с развод по вина на ответника К.; предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата А. и Ю. на майката и определил режим на лични отношения между тях и бащата; осъдил И. К. да заплаща на децата си чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка; и постановил съпругата да носи предбрачното си фамилно име. По жалба на И. К. разглеждането на спора било отнесено до Врачански окръжен съд, пред когото било образувано гр.д.№ 1028/ 2002 г. В проведено на 04.12.2002 г. съдебно заседание по това дело въззивната инстанция констатирала, че липсва жалба срещу решението за прекратяване на брака и постановила прекратяване на въззивното производство, като указала възможността на страните да подадат частна жалба срещу прекратителния акт пред ВКС в седмодневен срок от уведомяването им. Впоследствие първоинстанционният съд издал удостоверение за прекратяване на брака, в което посочил, че решението, с което това е постановено, е в сила от 21.02.2003 г.
Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че приложените по делото документи не са годни да установяват унищожаването на делото. Това обстоятелство е установено в документ, подписан от първоинстанционния съдия, който е компетентният орган да го удостовери. Неоснователно е и твърдението, че не е редовно издаден документът, който удостоверява кога решението е влязло в сила. Удостоверението е подписано от председателя на Мездренски районен съд, а за материалната му доказателствена сила като официален документ не се изисква да е поставен регистрационен номер. Затова правилно предходната инстанция е приела за установено от представените по делото писмени доказателства, че съдебният акт за прекратяване на брака между И. и М. К. е влязъл в сила на 21.02.2003 г. Това е и датата на влизане в сила на определението, с което е прекратено производството по жалба на И. К. срещу това решение (чл.219 б.”б” ГПК 1952 г. – отм.), поради което законосъобразно въззивният съд е приел частната жалба срещу това определение за просрочена.
Що се касае до доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на прекратителното определението на окръжния съд от 04.12.2002 г., обсъждането им в настоящето производство е недопустимо. В него касационната инстанция е компетентна единствено да провери дали е правилно процесуалното решение на апелативния съд да не пристъпва към разглеждането на частната жалба срещу това определение по същество. Основателността на частната жалба (срещу прекратителното определение на Врачански окръжен съд) не е разглеждана от апелативния съд (поради наличие на процесуална пречка за това) и не е възможно да бъде разгледана и от горестоящата инстанция (тя проверява само действително ли е налице констатираната от долустоящата процесуална пречка).
По изложените съображения няма основания за отмяна на определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане по същество и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 2088 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2061/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: