3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414
С., 29,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 1613/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 303/11.02.2014 г. по ч. гр. д. № 201/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което се отменя определение от 19.12.2013 г. по гр. д. № 17219/2013 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-А състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск и вместо това се допуска обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ за сумата 90 700.03 лева – представляваща главница от 80 602.17 лева и възнаградителна лихва с начислен ДДС от 10 097.86 лева, който [фирма], [населено място] ще предяви срещу [фирма], [населено място], чрез налагане на запор върху следните моторни превозни средства собственост на [фирма], [населено място]: 1. лек автомобил „Мерцедес Бенц”, модел Е 320 с дата на първа регистрация 01.04.2004 г., с рег. [рег.номер на МПС] ; 2. лекотоварен автомобил „Ивеко”, модел С 50 с дата на първа регистрация 24.11.2004 г., с рег. [рег.номер на МПС] ; 3. лек автомобил „Мерцедес Бенц”, модел CLS 500 с дата на първа регистрация 01.12.2004 г., с рег. [рег.номер на МПС] ; 4. лек автомобил БМВ, модел 3 серия с дата на първа регистрация 07.06.2007 г., с рег. [рег.номер на МПС] ; 5. лек автомобил „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с дата на първа регистрация 11.09.2001 г., с рег. [рег.номер на МПС] до размера на сумата от 90 700.03 лева и се издава обезпечителна заповед в полза на [фирма], [населено място].
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна е ангажирала становище в законоустановения срок за недопускане до касационно обжалване на въззивното определение съответно за потвърждаването му. Претендира и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по допустимост към частната жалба, жалбоподателят е поставил следните въпроси – достатъчно доказателство ли е за допускане на обезпечение представянето на договор, вземането, по който вероятно е погасено по давност, както и ако след предявяването на бъдещия иск, в хода на производството по него същият бъде намален, следва ли и допуснатото обезпечение да се намали съответно. Посочил е селективният критерий на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на първия поставен въпрос следва да се отбележи, че въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая законът е ясен и няма противоречие в практика. Съгласно чл. 391 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер. Въззивният съд е преценил, че е налице обезпечителна нужда и са представени убедителни доказателства. Въпросът относно това дали вземанията предмет на бъдещия иск са погасени по давност е въпрос по същество и е свързан с основателността на претенцията, т. е. не е предмет на обезпечителното дело, което се характеризира с бързина и внезапност.
Вторият въпрос няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд. Не обуславянето на изводите на въззивния съд и не включването в предмета на спора на поставеният въпрос е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че исковата претенция е намалена след произнасянето на Софийски апелативен съд, като това обстоятелство не е обхванато от обективните предели на силата на присъдено нещо. Защитата на молителят срещу него може да се осъществи по реда на чл. 402 ГПК.
С оглед преждеизложеното частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Относно направеното от [фирма] искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, настоящият състав на ВКС прецени, че тъй като не са представени доказателства за направените разноски, те не следва да се присъждат.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 303/11.02.2014 г. по ч. гр. д. № 201/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: