6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 29.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 249/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Професионален футболен клуб – ЦСКА“ АД, в несъстоятелност, чрез адв. З. Л., против решение № 80 от 3. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 211/2018 г. на АС – Варна, с което е потвърдено решение № 39 от 9. 01. 2018 г. по гр. д. № 1300/2017 г. на ОС – Варна, с което е прието за установено, по предявения от „Камеко“ АД против „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД отрицателен установителен иск, че „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД, в несъстоятелност, не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Бяла, Варненска област, представляващ УПИ …., …., в кв. …. по ПУП – ПЗР на Зона за отдих „Б.“, [населено място], одобрен решение № 26-311/10. 02. 2005 г. на ОбС – гр Бяла, нанесен като поземлен имот с идентификатор …. в м. „К.“ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1 от 25. 01. 2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9862 кв. м. Поддържа се недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, както и поради липса на правен интерес от предявяването на иска, предвид неустановена идентичност между процесния имот и имота на ищцовото дружество. Излагат се съображения и за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 302 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и поради неправилно приложение на чл. 586, ал. 3 ГПК и незачитане легитимиращата сила на н.а. № …./…. г. Твърди се и необоснованост на извода на съда за идентичност между притежавания от ищеца имот и този, предмет на иска, както и на извода за неосъществявана фактическа власт върху имота от жалбоподателя, както и противоречие с чл. 68, ал. 1 и чл. 79 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба „Камеко“ АД не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството има за предмет предявен от „Камеко“ АД против „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД отрицателен установителен иск, с който се иска признаване за установено между страните по делото, че „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД, в несъстоятелност, не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Бяла, Варненска област, представляващ УПИ …., …., в кв. …. по ПУП – ПЗР на Зона за отдих „Б.“, [населено място] от 2005 г., нанесен като поземлен имот с идентификатор …. в кадастралната карта на [населено място], м. „К.“, одобрена със заповед № РД-18-1 от 25. 01. 2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9862 кв. м.
Ищецът обосновава правния интерес от иска с твърдението, че е собственик на процесния имот, придобил го на основание договори за покупко-продажба, сключени с н.а. № № …./…. г. и …./…. г. по описа на нотариус С. С., както и с факта, че същият е включен в масата на несъстоятелността и обявен за продан чрез търг с тайно наддаване от синдика на обявеното в несъстоятелност „ПФК ЦСКА“ АД.
Ответното дружество е направило възражение за недопустимост на производството, тъй като с решения № № 1581/2. 10. 2015 г. и 1584/9. 09. 2016 г. по т.д. № 6292/2013 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД и дружеството е обявено в несъстоятелност, вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността като цяло, включително и процесният УПИ …., …., с площ от 9864 кв.м., са обявени за продажба чрез търг с тайно наддаване, а съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск не е иск за защита на вещни права. Твърди се и липса на правен интерес от иска, поради липсата на идентичност между притежавания от ищеца имот и процесния УПИ …., …., с площ от 9864 кв.м. Излагат се и съображения за неоснователност на иска, тъй като ответното дружество е придобило собствеността по силата на договор за покупко-продажба (н.а. № …./…. г.) и давност.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивния съд е приел, че предявеният иск е допустим с оглед разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ, предвиждаща възможност всяко трето лице, претендиращо да е собственик на имот от масата на несъстоятелността, да защити правата си с всички предвидени в закона искове. Такъв е и отрицателният установителен иск, когато ищецът твърди да е собственик на имота, предмет на иска.
Приел е наличие на правен интерес от иска, тъй като „Камеко“ АД е доказало придобиване на собствеността върху имота на основание договори за покупко-продажби с физически лица, сключени с нотариални актове № № …./…. г. и № …./…. г.
Приел е основателност на иска, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява ответното дружество да е придобило собствеността върху процесния имот на твърдяното основание – договор за покупко-продажба, сключен с „ББТ Проджектс“ АД (с предходно наименование „Бяла бийч тур“ АД), с н.а. № …./…. г., тъй като праводателят не е бил собственик на прехвърления имот и сделката не е породила транслативно действие.
За неосъществено по отношение на ответника е прието и въведеното евентуално придобивно основание – придобивна давност, тъй като не е доказано „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД да е упражнявало фактическа власт върху имота.
Тези изводи са основани на следните доказателства и установените с тях факти:
„Камеко“ АД е сключило договори за покупко-продажби с нотариални актове № …./…. г. (с който придобива от М. Д. Б. поземлен имот – нива от 3650 дка, съставляващ имот № …. по плана на землището на [населено място], м. „К.“, пета категория) и № …./…. г. (с който придобива от Н. Н. В. поземлен имот – нива от 7,300 дка, съставляващ имот № …. по плана на землището на [населено място], м. „К.“, пета категория на земята).
За тези два имота с ПУП – ПЗР, одобрен с решение № 26-311/10. 02. 2005 г. на ОбС – гр Бяла, е отреден УПИ …., …., в кв. …., идентичен с ПИ …., с площ от 9862 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1/25. 01. 2016 г.
С н.а. № …./…. г. „Професионален футболен клуб ЦСКА“ АД е сключило договор за покупко-продажба с „ББТ Проджектс“ АД (с предходно наименование „Бяла Бийч Тур“ АД), с предмет УПИ …. – им. …., в кв. …., с площ от 9864 кв.м. Дружеството-продавач се е легитимирало пред нотариуса като собственик на описания имот със заповед № 118-А/22. 03. 2007 г. на кмета на Община-Бяла, издадена на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, въз основа на заповед № 92 от 5. 03. 2007 г. на кмета на Община-Бяла и решение № 20/30. 03. 2007 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 4 ЗУТ, с която е наредено „Бяла бийч тур“ АД, собственик на поземлени имоти № …. от 8896 кв.м. – на основание н.а. № …./…. г. и № …. от 3000 кв.м. – на основание н.а. № …./…. г., находящи се в землището на [населено място], местност „Полихорава“ (обща площ на имотите 11895 кв.м.), да придобие право на собственост върху УПИ …. – им. …., …., в кв. …., м. „К.“, землище [населено място], с площ от 9846 кв.м., като разликата от 2032 кв.м. става собственост на Община-Бяла.
Цитираната по-горе заповед № 92/5. 03. 2007 г. е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ – по съгласие на заинтересованите лица, каквото не е било постигано с ищеца-собственик на засегнатия имот, а не на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Със същата е одобрено изменението на ПУП – ПР на ЗВКО „Бяла-Север“, [населено място], като е разменено местонахождението на УПИ ….-им. …., …. в кв. …., землище на [населено място], собственост на „Камеко“ АД по силата на н.а. № № …./…. г. и …./…. г. (с местонахождение по-близо до морския бряг) и на УПИ ….-им…., им…., кв. …., землище на [населено място], собственост на „Бяла Бийч Тур“ АД по силата на н.а. № № …/…. г. и …./…. г. (по-отдалечен от морския бряг). Урегулираният поземлен имот на „Камеко“ АД е нанесен в кв. …., на мястото на урегулирания поземлен имот на „Бяла Бийч Тур“ АД, а урегулираният поземлен имот на „Бяла Бийч Тур“ АД е нанесен в кв. …., на мястото на урегулирания поземлен имот на „Камеко“ АД и с границите на имота на „Камеко“ АД.
Заповед № 92/5. 03. 2007 г. е прогласена за нищожна с решение № 11 от 6. 01. 2015 г. по адм. д. № 1653/2014 г. на АС – Варна, оставено в сила с решение № 10696 от 14. 10. 2015 г. по адм.д. № 5208/2015 г. на ВАС.
Заповед № 118-А/22. 03. 2007 г. е прогласена за нищожна с влязло в сила решение № 505 от 11. 03. 2016 г. по адм.д. № 1702/2014 г. на АС – Варна, 13 с-в.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът по същия твърди да е собственик на процесния имот, но не е доказал идентичност между придобития от него имот и този, предмет на иска.
Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/2012 г. от 27. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Основателен ли е предявен отрицателен установителен иск за собственост, ако не е изследвана идентичност между имота, предмет на иска и имота, придобит от ответника.
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 123 от 16. 04. 2009 г. по гр. д. № 3394/2007 г. на ВКС, 3 г.о., както и с ТР № 8/2012 г. от 27. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и анализира в мотивите към решението си всички възражения, доводи, твърдения и оспорвания на страните, да направи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и обоснове фактическите констатации и правни изводи, които е направил.
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., 2 т.о., решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., 4 г.о., решение № 210 от 15. 05. 2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г., 4 г.о., решение № 59 от 14. 04. 2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., 4 г.о., решение № 101 от 3. 06. 2015 г. по т.д. № 1740/2014 г., 1 т.о., решение № 34 от 26. 02. 2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г., 2 г.о.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по първите два въпроса.
Въпросите по съществото си са оплаквания за необоснованост на извода на съда за идентичност между процесния имот и имота, на който ищецът претендира да е собственик, представляващи касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК, разглеждането на каквито в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо. Тоест, с въпросите не се търси отговор на принципен правен въпрос, а се цели в производството по чл. 288 ГПК, при посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, да се извършва преценка дали фактическите изводи съответстват на събраните по делото доказателства.
Дори да се приеме, че тези два въпроса покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, те не съответстват на установените по делото факти. От събраните писмени доказателства е установена идентичността между: а/. поземлени имоти-ниви № № …. и …., предмет на н.а. № № …. и …. от …. г., с които ищецът се легитимира за собственик; б/. УПИ ….-им….., им…..,кв. …. по ПУП – ПР от 2005 г., одобрен с решение № 26-311/10. 02. 2005 г. на ОбС – гр Бяла, с който се урегулират придобитите от ищеца имоти; в/. УПИ ….-им…., им. …., кв. …. съгласно изменението на ПУП – ПР със заповед № 92 от 5. 03. 2007 г., предмет и на заповед № 118-А/22. 03. 2007 г., и двете обявени за нищожни, който имот (УПИ ….-им…., им. …., кв. ….) e описан в н.а. № …./…. г., с който ответникът се легитимира за собственик; г/. ПИ …. по КК, одобрена със заповед от 2016 г. Данни за идентичност се съдържат в заповед № РД 07 00-226/9. 05. 2017 г. и скица от 19. 04. 2017 г., съставляваща неразделна част от нея, в прогласената за нищожна заповед № 118-А/22. 03. 2007 г. и скица от 22. 03. 2007 г., съставляваща неразделна част от нея. Извод за идентичност следва и от съпоставката между: скица № 15-259716/5. 06. 2017 г., скица № 15-183030/21. 04. 2017 г. и скица № 105/22. 03. 2007 г., както и от съпоставени извадки от действащ РП на ЗВКО „Бяла-Север“ за част от кв. …., м. „Полихорава“, [населено място], обл. Варна и от РП на ЗВКО „Бяла – Север“, за част от кв. …., м. „К.“ на лист 86 от адм.д. № 1653/2014 г. на АС – Варна (част от изпратената от Община – Бяла административна преписка по издаването на заповед № 92/5. 03. 2007 г. на кмета на Община – Бяла).
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос.
В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимовръзка, разгледал е и се е произнесъл по основателността на всички възражения и доводи на страните, относими към спорното право, изводите му отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 3. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 211/2018 г. на АС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:-