ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№414
София, 22.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1646/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 206 от 29.07.2009 год. по гр. д. № 221/2009 год., с което е оставено в сила решение № 8 от 18.02.2009 год. по гр. д. № 321/2007 год. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Н. К. К. за сумата 3000 лв, представляваща стойността на 600 броя бали люцерна, с която без правно основание се е обогатил за негова сметка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Материалноправните въпроси касаят възникналите между ищеца -жалбоподател и съпругата му мандатни отношения, които са в следния смисъл: ако съпругът упълномощител учреди в полза на упълномощения съпруг управленски права върху свое лично имущество това поражда ли за упълномощения разпоредителни права в негова лична полза за плодовете от това имущество; изисква ли се отделен договор „за своене и владеене предмета на упълномощаването и допустимо ли е той да се обективира в договор за мандат” и ако се приеме, че ищецът е имал самостоятелни права върху добивите, предмет на спора и неформални договорни отношения с ответника да окоси и балира люцерната, извозването и от ответника на неизвестно място прегражда ли владението на ищеца върху спорната люцерна, а процесуалноправните въпроси са в смисъл – задължителна ли е посочената от ищеца правна квалификация на спорното право за съда и може ли да се доказват договорни отношения на стойност над 1000 лв., с оглед забраната на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.).
Ответникът П. В. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск за парично вземане, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска на жалбоподателя, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват твърденията на ищеца, че ответникът е предприел окосяване, балиране и извозване на процесната люцерна без негово знание. Напротив, установено е, че балирането е продължило по лично разпореждане на ищеца, както и че между страните е имало отношения по повод засяването, окосяването и балирането на процесната люцерна, което изключва прилагане нормите на неоснователното обогатяване.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не обуславят решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска, поради което не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпреки, че земите засети с процесната люцерна са собственост на съпругата на ищеца, упълномощен от нея да ги управлява и стопанисва, както и да събира плодовете, съдът е признал процесуалноправната легитимация на ищеца по предявения иск, разгледал го е по същество и го е отхвърлил по други съображения.
Поставените процесуалноправни въпроси не са разреши от съда в противоречие с трайната съдебна практика, според която посочената от ищеца правна квалификация на спорното материално право не е задължителна за съда, който сам извежда правното основание на иска от наведените в исковата молба правно – релевантни обстоятелства и заявения петитум. Така е процедирал съдът и в настоящия случай, като квалификацията на спорното право е точна и изложеното в исковата молба не дава основание за друга приложима правна норма. Жалбоподателят е поставил този въпрос, без да поддържа различна правна квалификация от възприетата от съда. Вторият процесуалноправен въпрос също е неотносим към изводите на съда за отхвърляне на иска. Никъде в исковата молба, а и в процеса на делото, ищецът не е навеждал твърдения за сключен между страните договор, относно извършените действия от ответника, за да се поставя въпрос може ли със свидетелски показания да се доказват договори на стойност над 1000 лв. Гласните доказателства са събирани във връзка с опровергаване на твърденията, че ответникът е предприел посочената дейност без съгласието и знанието на ищеца.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси не са обусловили решаващата воля на съда за отхвърляне иска на жалбоподателя и в този смисъл не обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 29.07.2009 год. по гр. д. № 221/2009 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ