О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 12.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5167/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Н. и А. Л. Н. ,гр. Пловдив, чрез пълномощника им адвокат Кр. Д. , срещу въззивно решение от 21.05.2008г. по гр. дело № 378/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл.292 ГПК. При разпределяне между съделителите на наследствените имоти – селскостопанска земя, основен критерий е стойността на всеки дял и възможността всеки един от съделителите да получи в натура. Не еднаквото прилагане на този критерий като основен е довело до смесването и разнородната практика или липса на практика, когато са налице две заключения на вещи лица, които разпределят имотите, като едновременно някои от тях образуват по няколко такива, то по кои точно критерии и по какъв ред да се приеме едното от двете предложения за разпределение. Налице са нови социално икономически условия при определяне стойността на имотите, които не са отчетени. Оказва се, че неплодородна нива, но разположена на пътна артерия, е по-ценна от лозов масив.
Ответниците по касация И. К. Н. , Р. Н. Н. , Л. Н. Н., не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.07.2005г. по гр.д. № 948/2003г. на Пловдивския районен съд, с което по реда на чл.292 ГПК /отм./ между съделителите, съобразно дяловете им, са разпределени делбените имоти – наследствени земеделски земи.
Въззивният съд е приел, че дяловете на съделителите са различни съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата. Имотите също са от различни видове – ниви, лозя и овощни градини. По делото са приети два варианта на разпределение, изготвени от техническата експертиза. Вторият, изготвен във въззивното производство, групира имотите пак съобразно стойността на всеки дял, но без всеки съделител да получи от всеки вид имот. За да възприеме варианта на експертизата, предлагащ групиране на имотите освен по стойност, но и по вид – всеки получава нива, лозе и овощна градина, въззивният съд е съобразил, че така съделителите са равнопоставени по отношение вида на имотите от една страна, а от друга – няма данни някои от земите да се обработват от някой тях, за да бъде съобразено това. Освен това вторият вариант не може да даде равностойност на дяловете в пълен обем.
Касаторите се позавават на противоречиви разрешения на поставения от тях като съществен въпрос за приложението на чл.292 ГПК във връзка с разпределянето на дяловете, но не сочат конкретни съдебни решения в тази връзка. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика по този въпрос. Следва да се има предвид също, че отделните хипотези предполагат и различни фактически обстоятелства. Не е налице и второто основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото разрешението за разпределение в конкретния случай е съобразено с конкретните факти. Основният критерий, който е съобразен от съда, е за разпределяне на имотите в равностойни на квотите дялове като се включат от всеки вид /ниви, лозя, овощни градини/ за всеки съделител, т.е. групирането на земеделските земи не е произволно, а е основано на стойността им и възможността всеки съделител да получи от всички видове, като паричното уравнение е минимално. Позоваването на касаторите на рязката промяна в икономическите условия, а оттук и перспективността на определени категории земеделски земи, като предпоставка за допускане на касационно обжалване с цел изясняване на критериите, по които следва да се формират дяловете, е неоснователно. Перспективността, местоположението, категорията и други релевантни характеристики на земеделските имоти, са включени в тяхната пазарна стойност, възприета от неоспорената експертиза и е въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса установяването на други твърдяни стойности, различни от възприетите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.05.2008г. по гр. дело № 378/2008г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба на от П. Л. Н. и А. Л. Н. ,гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.