О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София, 14.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осми април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 573/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ф. А. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 129/ 05.01.2010 г. по гр.д. № 179/ 2009 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Силистренски районен съд по гр.д. № 697/ 2009 г., с което е отхвърлен предявения от Ф. А. против Ф. М. М., А. А. Х., Е. А. М., Ф. М. К. и Ф. М. К. иск за установяване че е налице престъпно обстоятелство – поправка на съдържанието на разписен лист от комасационен план на с. Б. в частта по т.348.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно въпроса може ли да се оспорва истинността на документ, чиито оригинал липсва, приемайки това за невъзможно. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсата на оригинала не можело да му бъде вменена във вина. Поддържа още, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд отговорил на въпроса може ли да се установява престъпно поведение в производство по чл.124 ал.5 от ГПК, могат ли в това производство да се използват доказателства, събрани в друг процес и възможно ли е да се оспорва един документ по исков ред, когато е пропусната възможността това да бъде сторено в хода на производството, по което документът е представен като доказателство. Поради това моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, съответно – да бъде отменено.
Ответниците по касация не вземат становище по съществото на жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Повдигнатият от касатора въпрос за това, може ли да се оспорва истинността на документ, чиито оригинал липсва, няма значение за правния спор, който е разрешен с обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е отхвърлил иска не защото липсва оригиналът на документа, а защото е счел за недоказани по делото твърденията на ищцата, че този документ е подправен. Както и да се отговори на посоченият по-горе въпрос, изводът за недоказаност на иска не би бил различен при липса на каквито и да е данни разписният лист от комасационният план в частта по т.348 да е неистински. Касационно обжалване се допуска не по материално и процесуалноправни въпроси въобще, а само по такива принципни въпроси, отговорите на които стоят в основата на обжалваното въззивно решение. Тъй като в процесния случай е без значение дали е налице оригиналът на документа, то касационното обжалване не следва да се допуска, независимо дали този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Неотносим за спора е и въпросът може ли да се установява истинността на един документ по исков ред, когато е пропусната възможността това да бъде сторено в хода на производството, по което документът е представен. В конкретния случай съдът не е сезиран с иск за установяване на неистинност на документ, а е сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство. За решението по този иск няма значение въпросът кога може да се оспорва истинност на документ, по този въпрос въззивният съд не е разсъждавал в обжалваното решение.
Относим за спора е процесуалният въпрос може ли да се установява престъпно поведение в производство по чл.124 ал.5 от ГПК, но въззивният съд не е дал на този въпрос отрицателен отговор. Напротив, изрично са изложени доводи, че искът е допустим при твърденията за прекратено поради давност наказателно производство за установяване на подправката на документа. Този извод не е в противоречие, а е в унисон с решаващите съображения, залегнали в соченото от касатора решение № 332 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 219/ 2008 г., ВКС, 5 чл. с-в.
Въпросът може ли в производство по чл.124 ал.5 от ГПК да се използват доказателства, събрани в друг процес, не е решен в обжалваното решение в противоречие с решение по гр.д. № 111/ 2008 г., ВКС, 5 чл с-в. Цитираното решение на ВКС е постановено в производство по чл.231 от ГПК (отм.), не съдържа мотиви относно повдигнатия от касатора въпрос и не може да се счита за противоречащо на обжалваното по настоящето дело въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 129/ 05.01.2010 г. по гр.д. № 179/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: