О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№414
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 266/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С” Е. <Еоод&@Е. - гр. П. против решение № 222 от 30.10.2008 г. по т.д. № 299/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 136 от 16.04.2008 г. по т.д. № 139/2007 г. на Плевенски окръжен съд по същество е осъден касатора да заплати на Х. И. сумата 16000 лв. на основание чл.240 ЗЗД, присъдени са лихви и разноски.
Ответникът по касация- Х. Ю. И. от гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поддържал, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос /неуточнен/, който бил решен в противоречие с практиката на ВС, ВКС и останалите съдилища и бил от значение за точното прилагане на закона. В тази връзка е посочено, че “при направеното проучване в база данни от решения на ВКС и ВС, както и в практиката на съдилищата в правно-информационната система “А” са приемали различни становища в тази насока”. В своето решение съдът “наблягал”на факта, че симулацията изисквала наличие на т.нар. обратен документ, а другото становище било, “че били допустими всички доказателствени средства”. Накратко са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт, свързани със становището на страната по спора и интерпретиране на доказателствата по делото. Друго не е посочено.
При тези данни се налага извод, че касаторът не установява наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Същият не е посочил, кой е релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на една от визираните в цитирания текст хипотези. Дори и да се приеме, че от общо изложеното, свързано с изискването при твърдение за наличие на симулативна сделка да се представя обратно писмо, може да бъде изведен такъв въпрос, то той самостоятелно не може да обоснове извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съставлява само елемент от фактическия състав на нормата, която изисква, неговото разрешаване да е осъществено при една от изброените хипотези на текста. Твърдението за наличие на противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата подлежи на доказване от касатора, като в тази връзка, той следва да посочи конкретни съдебни актове, които установяват това негово твърдение. Субективната оценка на страната, изведена от нейния преглед на съдебната практика без да са ангажирани такива конкретни доказателства не установява наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Оплакванията за неправилност на съдебния акт, като свързани с разпоредбата на чл.281 ГПК, предполагаща разглеждане на основателността на касационната жалба не обосновава довод по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 30.10.2008 г. по т.д. № 292/2008 г. на Великотърновски апелативен съд
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: