О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2054 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. Ц. против решение от 19.01.2016г. по гр.д.№ 860/2014г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение №146/24.10.2013 г. по гр.д.№281/2006 г. по описа на РС-Пирдоп, в частта с която касаторката е осъдена да плати на И. Д. Ц. сумата 80 867.32 лв., съставляваща припадащата й се част от извършените подобрения, разходи и наем на жилището в [населено място] ведно със законната лихва върху тази сума, и вместо това касаторката е осъдена да плати на И. Д. Ц. на основание чл. 286 ГПК /отм/ сумата 62313,49 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на извършените подобрения в жилище, находящо се на втория етаж от сградата, построена в имот 767 в кв. 21 по плана на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е установен произхода на средствата, с които са извършени подобренията в съсобствения между съделителите недвижим имот, прието е от съда, че бездействието на техническите органи от общината е узаконило строежа, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата относно законността на извършените подобрения и за необоснованост на извода, че те не подлежат на премахване като незаконен строеж
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата се твърди противоречие на възивното решение с т.7 ПП-6-74 г., тъй като съдът не е констатирал и не е приел, че подобренията, чиято стойност се претендира са незаконни, извършени без строителни книжа и съгласно т.7 от ПП-6-74 незаконните строежи не се заплащат освен ако собственика не пожелае запазването им. Твърди се, че е от значение за развитие на правото и разкриване точния смисъл на закона отговора на следните три въпроса, по които съдът отказал да се произнесе: 1.следва ли съдът да прилага по аналогия разпоредбата на чл. 4, ал.7 ЗМИП за изискване на декларация за произхода на средствата при присъждане на суми за подобрения в съсобствен недвижим имот в размер над 10 000 лв., плащани в брой, служещи на практика за изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот, 2. следва ли съдът да присъжда за подобрения, извършени в съсобствен недвижим имот суми в размер над 10 000 лв. , заплатени в брой, когато е установено, че става въпрос за недекларирани средства и за средства с неустановен произход, 3.следва ли съдът да изисква издаден акт за разваляне на незаконен строеж от компетентен административен орган когато се произнася по присъждане на суми за подобрения в съсобствен недвижим имот, когато от събраните по делото доказателства има сериозни съмнения, че бездействието на този компетентен орган в тази насока може да е свързан с търговия на влияние.
Ответникът по касация оспорва относимостта на тези въпроси към изхода от спора, счита, че няма основание за тълкуване по аналогия защото ЗМИП има друга цел и урежда друга материя, че подобренията са съвкупност и не може да се твърди, че е имало единични плащания на стойност 10 000 лв. и повече.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение №521 от 29.11.2010 г. по гр.д.№590/2010 г. Софийски окръжен съд са определени квотите от допуснатото до делба обособено жилище на втория етаж от сграда, находяща се в имот пл. № 767 в кв.21 по плана на [населено място], с площ от 688 кв. м., застроено на 112,44 кв. м., състоящо се от две стаи, вестибюл, кухня и стълбище, заедно с 68,55 % ид. ч. от общите части на сградата, дъсчен гараж и дъсчена кочина, заедно с 66,55 % ид. ч. от дворното място: за съделителката Х. Ц. – 25/72 ид. ч. и за съделителя И. Ц. – 47/72 ид. ч. Делба е допусната и на апартамент в [населено място] район ”К. село” ,ул.”20-ти април” №15, вход единствен, етаж 3, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, входно и черно антрета, и два балкона, заедно с таванско помещение №1, с площ 10 кв.м., и избено помещение №5, с площ 10 кв.м., заедно с 8.02% ид.ч. от общите части на жилищната сграда. С влязлата в сила част от решението е извършена делбата чрез разпределение на имотите по чл. 292 ГПК, като апартамента е разпределен в дял на касаторката, а жилището в К. – на И. Ц..
В преклузивният срок по чл. 286 ГПК :отм/ и двамата съделители са направили претенции за подобрения – касаторката на апартамента в [населено място], ответника – на жилището в К.. Производството е висящо пред ВКС само за претенцията на И. Ц. за подобрения в жилището на втория етаж н къщата в [населено място]. Той претендира подобрения на общо стойност 172 850 лв. за възстановяване и пълно реставриране на втория етаж от къщата, която е включена в ансамблов паметник на културата. От показанията на свидетеля В. Ц., собственик на първия етаж на къщата в К. се установява, че сградата е много стара /строена е преди 200-260 г./ и е била пред разпадане. С писмо [община]. ги задължила да реставрират къщата. Направили сериозни реставрационни работи за да може сградата да оцелее и да се обособят две самостоятелни жилища. Касаторката знаела за този ремонт и дори заедно празнували приключването му.
От заключението на СТЕ, прието в производството пред първоинстанционния съд, се установява, че действителната пазарна стойност на недвижимия имот, представляващ жилище в [населено място] към 2013 г. е в размер на 114 162 лв., а извършените подобрения в имота в [населено място] са на стойност 218 427.54 лв., От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че стойността на направените разходи по т.3,стр.29 от основното заключение, като реставрации е 147235.01 лв., а стойността на извършените дейности в този имот по т.1-12 е в размер на 16030.20лв. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 08.02.2010 г. се установява, че стойността на делбения имот, находящ се в [населено място] е 212 462.87 лв., а извършените СМР, с които е увеличена стойността му са за 179 462.87 лв. Съдът е възприел заключението на тройната СТЕ относно цената на делбените имоти, по която е постановил уравнение на дяловете и стойността на подобренията във всеки от тях. вкл. и в жилището в К..
От заключението на приетата от въззивната инстанция СТЕ се установява, кои от извършените строително-монтажни и ремонтни работи на делбения имот в [населено място] засягат конструктивните носещи или стабилизиращите елементи в сградата. От тях направата на метален скелет от греди и колони за поемане товара от покрива; направата на фундаментални колони; направата на стълбище между етажите, включително бетонен фундамент, метална конструкция, оформяща стълбищните рамена и площадка; демонтаж и монтаж на гредоред;монтаж и демонтаж на таван, включително направа на метална конструкция за окачен таван и монтажа му във всички стаи; направа на бетонов пояс, стягащ калканна стена и направа на покривна конструкция от метал и дърво, са били наложителни за укрепване на старата амортизирана каменно-дървена носеща конструкция, за запазване на самата цялост на старата сграда. Друга част от тях, /като направата на санитарен възел, включително метална конструкция колони и винкелова рамка, направата на бетонна плоча и стени представлява планировъчна корекция, при която е променено част от предназначението на стая е било наложително, за да се допусне разделянето на отделни обекти в сградата/ е извършено в съответствие с одобрения проект по чл.62 от З. и Закона за паметниците на културата и музеите по решение на ВКС по гр.д.№171/1977 г., по което са обособени отделни обекти в първия и процесен втори етаж. Присъединяването към уличната канализация е свързано с осигуряване на съвремените изисквания за нормално обитаване на жилище.
Възивната инстанция е квалифицирала претенцията по чл. 30, ал..3 ЗС, тъй като не се установява касаторката да се е противопоставила на извършването на ремонта и реставрацията, а като съсобственик дължи припадащата й се стойност от подобренията. За неоснователни са преценени доводите на касаторката, че не дължи сумата за направените подобрения, защото се касае за незаконен строеж. Позовавайки се на т.ІІ от ПП-6-74, съдът е приел, че незаконни строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота не желае да ги запази, като при определяне на стойността им се дължи сметка за евентуалното им премахване. Приел е, че дали строежа е незаконен и дали подлежи на премахване се определя от техническите органи и строителните правила и норми. Позовавайки се на решение №308/30.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№271/2012 г., І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е приел, че незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено за това предписание от компетентните органи. Тъй като по делото няма подобно предписания, а напротив [община] е издала изрично удостоверение, с което удостоверява, че сградата и в частност втория етаж, съдът е приел че подобренията не подлежат на премахване и касаторката дължи заплащане на припадащата й се част от стойността им. С друго удостоверение е признат и режим на търпим строеж на сградата. Тя е и част от ансамблов паметник на културата, поради което подобренията също не подлежат на премахване, а къщата е заснета в плана.
Твърденията за противоречие на възивното решение с т.7 ПП-6-74 г., тъй като съдът не е констатирал и не е приел, че подобренията, чиято стойност се претендира са незаконни, извършени без строителни книжа и поради това не се заплащат освен ако собственика не пожелае запазването им, не кореспондира на фактите по делото. За част от подобренията, касаещи обособяването на самостоятелните обекти е имало одобрен проект при действието на чл. 62 З. /отм/. Касаторката не е възразила против допускането на делбата на втория етаж от къщата в [населено място] в състоянието, в което е сега и в частта, с която е извършена делбата чрез разпределение на двата делбени имота не е обжалвала решението, поради което то е влязло в сила. Следователно тя е изразила воля за запазване на къщата в сегашния й вид след извършване на необходимите ремонтни работи и подобрения, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с т.7 ПП-6-74 г.
По останалите три въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, съдът не се е произнасял. От тези въпрос не зависи изхода от делото за делба, чиято крайна цел е да се прекрати съсобствеността и да се уредят отношенията по сметки по повод съсобствените имоти между страните. В този смисъл тези въпроси са неотносими към делото. Съдът не е орган по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, а разглеждането и разрешаването на гражданскоправен спор не може да се постави в зависимост от приложението на този закон. Напротив, съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита и съдействие за лични и имуществени права – чл. 2 ГПК. Противното е отказ от правосъдие. Закона за мерки срещу изпирането на пари има друга цел, урежда друга материя и не влияе на разрешаване на правния спор за прекратяване на извършването на съдебна делба и уреждане на сметките между съделителите във връзка с делбените имоти. Този закон има друг предмет на уредба и не могат да се тълкуват разширително, респективно не се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 4, ал.7 ЗМИП.
Приложението на нормата на чл. 30, ал.3 ЗС не е поставена в зависимост от произхода на средствата, с които са извършени подобренията в съсобствения имот, поради което въпроса „следва ли съдът да присъжда за подобрения, извършени в съсобствен недвижим имот суми в размер над 10 000 лв., заплатени в брой, когато е установено, че става въпрос за недекларирани средства и за средства с неустановен произход” е неотносим към изхода от спора. Отделно от това касае се за съвкупност от подобрения, за които не може да се приеме, че са плащани на веднъж и стойността на всяко плащане е била над 10 000 лв.
Следващият въпрос „следва ли съдът да изисква издаден акт за разваляне на незаконен строеж от компетентен административен орган когато се произнася по присъждане на суми за подобрения в съсобствен недвижим имот, когато от събраните по делото доказателства има сериозни съмнения, че бездействието на този компетентен орган в тази насока може да е свързан с търговия на влияние” не определя изхода от спора, некоректно е зададен и не кореспондира на данните по делото. Както вече се посочи, от поведението на касаторката не може да се приеме, че тя се е противопоставила на запазването на подобренията, в резултат на които сградата е в сегашното си състояние. Ответникът е осъден да й заплати за уравнение на деля й от този имот сума според пазарната оценка на втория етаж в сегашния му вид. Голословно е твърдението за „търговия с влияние”, а и термина не е дефиниран. В настоящото гражданско производство подобно явление не подлежи на установяване. Удостоверенията, издадени от [община], че сградата подлежи на запазване като официални документи не са опровергани и имат обвързваща съда материална доказателствена сила.
По изложените съображения, тъй като поставените въпроси не определят изхода от спора и поради това не удовлетворяват общото основание за допускане до касация, не се допуска касационнно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.01.2016г. по гр.д.№ 860/2014г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Х. Д. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: