О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 10.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2686 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 187 от 26.03.2014 год., по в.т.д.№ 59 / 2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 333 от 24.07.2013 год., по т.д.№ 65/2012 год. за уважаване на предявения от „ЕМ КОНЦЕПТ”О., [населено място] солидарно срещу касатора, като ответник и „К. КО” О. , [населено място] положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, за сумата 36 000 евро, с левова равностойност 70 409.88 лв., по запис на заповед, от 06.01.2011 год., с падеж на определен ден – 06. 09. 2011 год., за която по реда на чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4138/09.1.2011 год. по ч.гр.д.№ 5985/2011 год. на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.11.2011 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос – „При направено в производството по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК възражение, от ответника, за липса на каузална сделка, поради която е издаден записа на заповед, следва ли ищецът да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничния ефект и да докаже пораждането на задължение по каузалното правоотношение ? ”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция са цитирани постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 102 от 25.07.2011 год., по т.д.№ 672/2010 год. на ІІ т.о., № 121 от 01.07.2009 год. , по т.д.№ 55/2009 год. и № 143/ 2013 год., по т.д.№ 870/2011 год..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява вземане на ищеца, в чиято полза е бил издаден от ответното търговско дружество [фирма] и авалиран от „К. КО” О. , двете ЮЛ- търговци, представлявани от общия им управител Р.К.. Изложени са съображения, че в производството по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК съществуването на каузално правоотношение между страните е предмет на изследване, но само ако е въведено от някоя от тях, като във всички случаи, в съгласие с процесуалното правило на чл.154 ГПК, всяка носи доказателствената тежест да установи фактите от които черпи благоприятни правни последици – взискателят да докаже факта, от който произтича неговото вземане, а длъжникът –възраженията си срещу същото. Следователно, доколкото в хода на делото и двете страни по спора са въвели твърдение, че помежду им не съществува каузално правоотношение, което нито е задължително, нито променя абстрактния характер на издадения запис на заповед, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, вземането на ищеца – кредитор следва да се приеме за произтичащо именно от менителничния ефект – действителна едностранна абстрактна правна сделка, на което основание се дължи и плащането му в размер на исковата сума, присъдена с издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос е релевантен за делото, тъй като е обусловил изхода му, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия се явява поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съществуващото до момента противоречие в практиката на съдилищата, вкл., формирана по реда на чл.290 ГПК от отделните състави на ВКС, което според доводите на жалбоподателя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК води до приложението на чл.292 ГПК и налага по необходимост постановяване на тълкувателно решение, е преодоляно именно по предлагания от касатора и предвиден от законодателя процесуален ред – с постановяване на ТР № 4 от 18. 06. 2014 год., по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК н ВКС. Съобразно задължителните постановки в т.17 от същото Тълкувателно решение при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя на ценната книга задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него, като поемател и длъжника, по повод или във вр. с което е издаден записът на заповед.
В съгласие с цитираната задължителна практика на касационната инстанция е и възприетото от Пловдивския апелативен съд разрешение , че при направено от длъжника възражение за липса на каузално правоотношение, за обезпечеване на което да е издаден от него записът на заповед, липсва задължение за ищеца да установява такова, освен, ако самият той не го твърди, какъвто не е разглежданият случай.
Наличието на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос, изключва необходимостта да бъдат обсъждани от състава на касационната инстанция представените от касатора съдебни решения на отделни състави на ВКС, постановени при действащия ГПК– арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото в касационната инстанция на ответника по касационната жалба – „ЕМ КОНЦЕПТ”О., [населено място], на осн. чл.78, ал.3 ГПК, се следват своевременно претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, но само ако са реално извършени от същия, каквито доказателства по делото отсъстват.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 187 от 26.03.2014 год., по в.т.д.№ 59 / 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: