О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 415
С.,10.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№276/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [община] , чрез адв. Ст. М. срещу определение № 33/27.01.2011 год. , постановено по в. ч. гр.д. № 549/2010 год. на Смолянския окръжен съд , с което е потвърдено определение № 517/05.10.2010 год. по ч. гр.д. № 58/2010 год. на РС – Чепеларе в частта, в която е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 144/26.03.2010 год. , издадена по същото дело и издадения въз основа на нея изпълнителен лист за разликата над 9663,53 лв., включваща 7 560 лв. главница и 2 103,53 лв. – лихва до 15 120 лв. главница и 6 934,91 лв. лихва, за които суми е разпоредено да се изплатят солидарно от Ф. М. Д. и К. С. Д. и двамата от [населено място] въз основа на акт за начет на Агенция за държавна финансова инспекция.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба Ф. М. Д. и К. С. Д. не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната частна жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два процесуално- правни въпроса , а именно: дали е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415,ал.1 ГПК за сумата, за която изпълнителното производство не е било спряно и може ли съдът да обезсили издадената заповед за предварително изпълнение и изпълнителен лист изцяло , в случаите когато е спрял изпълнителното производство само за част от сумата по вземането.
Касаторът счита, че отговорът на тези въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, доколкото практиката по тълкуването на относимите към двата въпроса правни норми е недостатъчна / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ и че съществуващата такава е противоречива / чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/.
В случая посочените от касатора- частен жалбоподател допълнителни критерии, с които е свързано с достъпа до касационно обжалване , не са налице.
Нормите във връзка с предявяване на установителен иск от взискателя в случай, че вземането му, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е оспорено чрез подаване на възражение по 414 ГПК и тези, определящи законовите предпоставки при които издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, са ясни и не се налага тяхното тълкуване в контекста на конкретния казус.
В рамките на заповедното производство предявяването на установителен иск за вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не е обусловено от това дали образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство е спряно за част или цялото вземане, а от обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Това изрично е регламентирано в разпоредбата на чл. 415,ал.1 ГПК. След като в законоустановения срок е подадено възражение съдът е длъжен да укаже на кредитора да предяви установителен иск за установяване на вземането.
Обезсилването на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист пък е последица от бездействието на кредитора да предяви установителен иск в законоустановения срок съобразно дадените му от съда указания./ чл. 415,ал.2 ГПК/.
Спирането на изпълнението по издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение е обусловено от други предпоставки , регламентирани в разп. на чл. 420 ГПК. В случая изпълнението частично е било спряно, за сума в размер на 9 663,53 лв., доколкото един от длъжниците Ф. Д. след като е направил възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е представил доказателства, че вземането в посочения размер е изплатено на кредитора. В указания от съда срок кредиторът не е предявил установителен иск нито за вземането по отношение на което не е било постановено спиране, нито по отношение на вземането, за което е било постановено спиране, макар и да счита, че само в тази част има правен интерес за предяви установителен иск.Последното води до извода, че същият по принцип е пропуснал да защити интереса си по предвидения в заповедното производство ред.
Не е налице и второто посочено от касатора- частен жалбоподател основание за допустимост на касационното обжалване .
Твърдението за противоречива съдебна практика по формулираните въпроси е голословно, доколкото не са представени влезли в сила съдебни актове, където визираните въпроси да се разрешени по противоречив начин.
С оглед на горното, не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 33/27.01.2011 год. , постановено по в. ч. гр.д. № 549/2010 год. на Смолянския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: