3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 415
гр. София, 11.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1153/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на С. Е. –В.Т. срещу решение №239 от 14.07.2011 г. по в. гр.д. №483/11 на ВТОС, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на [фирма] –гр. София срещу касатора с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК като е признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 20 119,20 лева и 2 709,57 лева-лихва върху орната сума а периода: 25.09.2008 г. – 25.01.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска в пълен размер .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение , съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 20 119,20 лева и 2 709,57 лева-лихва върху горната сума за периода: 25.09.2008 г. – 25.01.2010 г.. Искът е предявен в законоустановения срок и е допустим, тъй като се предшества от възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ал.2 от ГПК срещу издадена заповед по чл. 410 от ГПК . Решаващият състав приема за доказано съществуването на договор сключен между сраните по делото, по силата на който ответникът като ползувател на G. услуги от ищеца като доставчик се е задължил да му заплаща договореното възнаграждение. Доколкото се доказва изпълнението на задълженията на ищеца като доставчик на услугата, съдът е направил извода, че последният като изправна страна има правото да иска заплащането на договореното възнаграждение, за което са издадени и съответните фактури приети като доказателства по делото. Последните са редовно осчетоводени от страна на [фирма] и декларирани по ЗДДС. С оглед тези констатации , съдът е направил извода за доказаност на процесното вземане . От страна на ответника не се установява изпълнение на така дължимото задължение за заплащане на възнаграждение по договора между страните и не се прави възражение за неизпълнение на насрещното задължение на доставчика към него, поради което и искът се явява доказан по основание и размер.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК, от негова страна не се сочи обуславящ изхода на спора въпрос, който да бъде подложен на дискреция по критериите за допускане на касационно обжалване, съгласно. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания в насока неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на изводите на съда, доколкото според изложение оплаквания съдът е следвало да прецени неприемането от страна на ответника на процесните фактури за плащане като оспорване от негова страна на сумите по тях с конклудентни действия. Тези доводи, обаче касаят правилността на обжалваното решение и сами по себе си не представляват основания за допускане до касация по смисъла на съдържанието на чл.280 ал.1 от ГПК. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС-ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №239 от 14.07.2011 г. по в. гр.д. №483/11 на ВТОС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: