О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София , 11.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 284/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], срещу въззивно решение от 19.12.2011г. по гр. дело № 2064/2011г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и неговата допустимост в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Прилагат се съдебни решения и определения.
Ответниците по касация В. Н. В. и М. В. В. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №3436/26.07.2011г. по гр.д№ 6345/2008г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по предявените от В. В. и М. В., че [община] не е собственик на 11,11% ид.ч. от две избени помещения №3 и №4 /сутеренни стаи, подробно описани с граници/ и на 1/3 ид.ч. от тавански складови помещения №1, №2 и №3, всички находящи се в жилищна сграда в [населено място], ул.”27 юли”№66.
Въззивният съд е приел, че ищците навеждат твърдения за принадлежност на правото на собственост в техния патримониум и осъществяват фактическа власт върху процесните имоти. Те твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в триетажната жилищна сграда, както и на съответните идеални части от общите части.Ответникът е съставил акт за общинска собственост през 2002г. и оспорва правата на ищците. Той е обявил имота за публичен търг за приватизация на общински нежилищен имот. При това положение е налице правен интерес за ищците да установят, че ответникът не е собственик на имотите. По съществото на спора е прието, че сградата е строена на два етапа като през 1933г., когато Ш.Н. е била собственик, са изградени един жилищен, един сутеренен с 4 помещения, общ коридор и тоалетна.Сутеренният етаж не е самостоятелен обект на собственост.През 1958г. са построени още два жилищни етажа и е оформено таванско подпокривно пространство с три тавански помещения и едно общо, както и коридор и стълбищна клетка.През 1958г. Н. се е разпоредила с 2/3 ид.ч. от дворното място, 2/3 ид.ч. от тавана и общите части и 2/3 ид.ч. от двете избени помещения откъм двора с право на надстрояване на два етажа с таванско помещение. През 1961г. е извършена делба като на Л.М. е възложен трети жилищен етаж, таванско помещение №1, 1/3 ид.ч. от общите помещения в тавана, а в дял на С. е възложен втори жилищен етаж, таванско помещение №2, още едно таванско помещение и 1/3 ид.ч. от общите помещения в тавана.С АДС №308/1985г. на основание чл.26 ЗСГ за държавна собственост е актуван първи етаж, 2 стаи от сутеренния етаж, 1/3 ид.ч. от двете изби, коридор, тоалетна, 1/3 ид.ч. от тавански складови помещения, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/ 3 ид.ч. от дворното място. С договори през 1991г. и 1990г. по реда на НДИ на трети лица са продадени обособени на първия жилищен етаж два апартамента със съответните прилежащи /по едно/ избено помещение, 2 други избени помещения и с по 11.11% от общите части на сградата, от избения коридор и от правото на строеж. Ищците са собственици на третия и втори жилищен етаж и тавански помещения №2,№3 и №4 по прехвърлителни сделки. [община] се е разпоредила с целия първи жилищен етаж, самостоятелните избени помещения и идеалните части от общите части на сградата и избения етаж, предоставени и от държавата през 1985г.При това положение съставеният АОС на основание чл.2,ал.1,т.6 ЗС /ред.към 2000г./ за избени помещения и тавански помещения не може да я легитимира като собственик.Освен това процесните помещения не са самостоятелни обекти на собственост, могат да бъдат само принадлежност към някой от самостоятелните обекти в сградата,каквито обаче общината не притежава.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие със соченото решение №90/2011г. по гр.д.№846/2010г., ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според последното правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост е налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със СПН ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. В случая въззивният съд в съответствие, а не в противоречие с цитираното решение, съставляващо задължителна за него съдебна практика, е приел наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск. При това положение не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.12.2011г. по гр. дело № 2064/2011г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.