О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 415
София , 24.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1526/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Г. Бакалска и В. Ц. Бакалски чрез процесуалния пълномощник адв. Л.М. са обжалвали въззивното решение на Видинския окръжен съд № 195 от 30.10.2013г. по гр.д.№ 375/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид данъчната оценка на имотите, поради което процесуално допустима.
Ответникът В. Чудомиров В. е подал писмен отговор, в който изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.
Ответницата М. В. Б. чрез процесуалния пълномощник адв. Н.А. счита, че не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Видин № 653 от 13.03.2013 г. по гр.д.№2762/2010 г. , с което са уважени искове с правно основание чл.53, ал.2 от З..
Съдът е приел, че е налице несъответствие на правото на собственост на ищците, относно поземлен имот с идентификатор 10971.502.112 и отразеното в кадастралната карта на [населено място]. Ищците са собственици на целия поземлен имот, като ответникът С. Я. В. не притежава идеални части от този имот, а от съседния с идентификатор 10971.502.111 и не е придобил права върху цялата едноетажна сграда в поземлен имот с идентификатор 10971.502.112 , застроена върху 39 кв.м. Съдът е приел за неоснователни и възраженията на В. Ц. Бакалски и В. Г. Бакалска , които се легитимират с нот-акт № 13/2005г. , но незастроената част от 57.40 /293 ид.ч. не е претежавана от техния праводател и не е доказано владение върху тази част от поземления имот. Неправилното отразяване на собствеността е основание да бъдат установени правата на ищците по реда на чл.53 ал.2 З..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите налице ли са предпоставките на чл.53 ал.2 З. за уважаване на иска, когато регулацията е изменена по предходен план , заповедта за изменението й не е обжалвана и имотът е владян необезпокоявано без правно основание и без възражение от собственика повече от десет години.
По първия въпрос за предмета на иска по чл.53 ал.2 З. и връзката му с влезлия в сила подробен устройствен план е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. С решение № 495 от 30.07.2012г. по гр.д.№ 494/2010г. на ВКС,І г.о. е прието, че предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 З. е притежанието на правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план, а с решение № 180 от 8.03.2010 г. по гр. д. № 4031/2008 г., на ВКС III г. о. е дадено разрешение, че когато е налице влязъл в сила устройствен план /чл.14 ал.3 ЗУТ/ , който не установява вярно правата на собственика поради грешка в кадастъра, пътят на защита е чрез предявяване на иск за собственост за отстраняване на грешката в кадастралната карта, което е основание за изменение и на плана. Следователно одобряването на подробния устройствен план не е пречка за провеждането на иска по чл.53 ал.2 З., при разглеждането на който не следва да се съобразяват границите на имотите според устройствения план, защото планът се изготвя въз основа на кадастралната карта, а не обратното – чл.16 ал.2 ЗУТ. С тази практика въззивният съд се е съобразил, следователно не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос за изтеклата предвидената в чл.79 ЗС придобивна давност като пречка за уважаването на иска по чл.53 ал.2 З. не е решаващ за делото, защото съдът е приел, че ответниците по иска В. Г. Бакалска и В. Ц. Бакалски не са доказали предпоставките на чл.79 ал.1 ЗС.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество .
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата М. В. Б. следва да бъдат заплатени направените разноски по представения списък в размер на 250 лв.
На останалите ответници не следва да се присъждат разноски, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 195 от 30.10.2013г. по гр.д.№ 375/2013г.
ОСЪЖДА В. Г. Бакалска и В. Ц. Бакалски да заплатят да заплатят на М. В. Б. сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: