О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 15.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 416 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „Ф” ООД- гр. Б. срещу определение № 145от 28.01.2010 г. по ч.гр.д. №3407 на Софийски апелативен съд, ГК, с което е оставена без уважение частната жалба на съшия срещу определение № 1796/ 18.11.2009 г. по гр.д. № 11 252/2009 г. по описа на СГС, ІV-в състав, с което е отказано да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.
Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпосавките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване и следователно жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на пълномощника на „Ф” ООД- гр. Б. срещу определение № 145от 28.01.2010 г. по ч.гр.д. №3407 на Софийски апелативен съд, ГК, с което е оставена без уважение частната жалба на съшия срещу определение № 1796/ 18.11.2009 г. по гр.д. № 11 252/2009 г. по описа на СГС, ІV-в състав, с което е отказано да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.