О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
[населено място], 15.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3367/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2176/25.08.2014г., постановено по гр.дело № 637/2013г. на САС, търговско отделение, пети състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са доводи за прекомерност на присъденото от съда възнаграждение, като надвишаващо многократно минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес по чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1, който го определя на 1942 лв. Според жалбоподателя неправилно на всеки един от ответниците се присъжда възнаграждение по 4400лв., след като процесуалното им представителство се осъществява в процеса заедно и от един и същи адвокат – претендира се цената на едно и също съоръжение, самото им искане е общо, вземането се основава на общ юридически факт, защитите и писмените бележки са с едно и също съдържание. С оглед на този начин на процесуално представителство следва да се присъди едно общо адвокатско възнаграждение. Искането е намаляване на възнаграждението от 8800 лв. на 1942 лв. за двамата ищци.
В два броя писмени становища, процесуалният представител на търговските дружества – ответници на жалбата адв. И. С. заявява становище за потвърждаване на определението на САС. Поддържа, че заплатеното адв. възнаграждение е съобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по иска, както и с фактическа и правна сложност на делото. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по 1100 лв. за всяко едно от дружеството – ответници.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на касационен контрол на осн. чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.284, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Изложените от частният жалбоподател съображения за изменение на решението на САС в частта на разноските не могат да бъдат споделени. Настоящият състав не намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на адвокатската защита се явява прекомерна. При съобразяване на цената на иска, уговореното адвокатско възнаграждение между адвокат и всяко едно от дружествата, не надвишава значително двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1. Договарянето на размер, надвишаващ двойния минималния размер на адвокатското възнаграждение спрямо минимално дължимото възнаграждение, не съставлява самостоятелно основание за намаляване съгласно чл.78, ал.5 ГПК. При направено възражение за прекомерност освен съпоставката между уговореното и предвиденото в Наредбата възнаграждение, се прави преценка дали присъдената сума съответства на фактическата и правна сложност на делото, като се съобразяват сложността на поставените правни въпроси, има ли съдебна практика по тях, събрания по делото доказателствен материал и др. Неоснователен е доводът, че трябва да бъде присъдено едно възнаграждение общо за двете търговски дружества. Страни по правоотношението с частния жалбоподател са двете търговски дружества, като всяка едно има право на самостоятелна защита в процеса, като без значение е че тя е осъществена от един адвокат. Затова и всяка една от страните има право на направените по делото разноски за съответната инстанция, с оглед на изхода на делото за нея.
В обобщение обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова ВКС, ТК , състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2176/25.08.2014г., постановено по гр.дело № 637/2013г. на САС, търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД да заплати на [фирма] и [фирма] разноски по 1100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: