О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
С., 16.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1375/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от [фирма] – [населено място], против Разпореждане №26 от 10.03.2015 год., постановено по в.т.д.№1304/2014 год. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на дружеството против решение №22/23.01.2015г., постановено по в.т.д.№1304/2014 год. на АС-Пловдив.
В частната жалба, подадена от адв.Л. К., се поддържа, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.60 ГПК, което е довело до постановяване на незаконосъобразно разпореждане за връщане на касационната жалба. Сочи се, че [фирма] е получило съобщението за решението на 4.02.2014г. и тъй като месец февруари е от 28 дни, то едномесечният срок изтича на 6.03.2015г. Твърди се, че срокът за обжалване започва да тече от 5.02.2015г. и че касационната жалба е депозирана на 5.03.2015г. в срока по чл.283 ГПК, което обуславя отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на АС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт Д. С. е подаден писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответника по жалбата, намира следното:
С разпореждане №26 от 10.03.2015 год., постановено по в.т.д.№1304/2014 год. по описа на АС-Пловдив, е върната касационната жалба на [фирма] против въззивното решението, постановено по същото дело на 23.01.2015г. В разпореждането апелативният съдия е посочил, че касационната жалба е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на едномесечния срок по чл.283 ГПК. В разпореждането е прието, че срокът по чл.283 ГПК е изтекъл на 4.03.3015г. /присъствен ден/, докато жалбата е подадена на 5.03.2015.
Частната касационна жалба на [фирма] е процесуално допустима, но по същество – неоснователна. Касаторът е получил препис от въззивното решение на 4.02.3015г. Съгласно чл.283 ГПК срокът за касационното обжалване е едномесечен от връчването на решението. Според чл.60 ал.3 ГПК срокът, който се брои в месеци, изтича на съответното число на последния месец – в случая, срокът за касационното обжалване изтича на 4.03.2015г. Тъй като касационната жалба е депозирана в деловодството на АС-Пловдив на 5.03.2015г. / не се твърди и няма данни жалбата да е изпратена по пощата/ и с оглед факта, че 4.03.2015г. е присъствен ден, то касационната жалба на [фирма] се явява просрочена. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неправилно в частната жалба се твърди, че срокът изтича на 6.03.2015г. с оглед обстоятелството, че месец февруари /през настоящата година/има 28 дни, както и че едномесечният срок започва да тече от следващия ден на връчване на съобщението. Без значение за изчисляването на срока по чл.60 ал.3 ГПК е броят на дните в месеца – 28.,29,30 или 31 / в същия смисъл определение №322 по ч.гр.д.№2905/2013г. на ВКС, ІVг.о./. За разлика от изчисляването на срока по чл.60 ал.5 ГПК /когато срока е определен на дни – срокът се изчислява от деня, следващ този, от който почва да тече срокът/, в случая по чл.60 ал.3 ГПК във връзка с чл.60 ал.6 ГПК меродавни за срока са единствено съответното число на месеца и дали този ден е присъствен или не.
Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.8 ГПК и чл.11 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията след 28.03.2014г./ сумата 200 лв.- разноски, свързани с разглеждането на частната жалба.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №26 от 10.03.2015 год., постановено по в.т.д.№1304/2014 год. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на [фирма] против решение №22/23.01.2015г., постановено по в.т.д.№1304/2014 год. на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма]–Е., от [населено място], [улица] сумата 200лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: