О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София 19 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7188 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. С. от [населено място], приподписана от адв.В., срещу решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№443/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2013г., постановено по гр.д.№3949/2011г. на Пазарджишки районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. Т. А. и А. И. А., чрез процесуален представител адв.Г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от И. Т. С., в качеството му на законен наследник на прехвърлителите, срещу В. Т. А. и А. И. А. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху апартамент в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. №15/1991г.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид изхода на спора и съгласно чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№443/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Т. С. да заплати на В. Т. А. и А. И. А. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: