О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 02.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2496/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 22 от 18.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 23/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 242 от 20.10.2014 г. по т. д. № 672/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което по молба на Национална агенция за приходите е обявена неплатежоспособността с начална дата 24.07.2002 г. и е открито производство по несъстоятелност на [фирма]; допуснато е обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията на длъжника и възбрана върху недвижимите му имоти; прекратена е дейността на предприятието на длъжника и същият е обявен в несъстоятелност; спряно е производството по несъстоятелност; осъдено е [фирма] да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд не е констатирал недопустимостта на постановеното от първата инстанция решение, с което е разгледана молба за образуване на производство по несъстоятелност, подадена от ненадлежна страна – Национална агенция за приходите. Излага доводи, че след като по силата на чл.31, ал.1 ГПК държавата се представлява по делата пред съда от министъра на финансите, разпоредбата на чл.3, ал.1, т.10 З. е неприложима и агенцията – молител не е легитимирана да подава молби за откриване на производство по несъстоятелност без изрично пълномощно по чл.34 ГПК от министъра на финансите. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е отказал да събере поискани с въззивната жалба доказателства и не е назначил нова съдебноикономическа експертиза за установяване на действителното финансово състояние на дружеството. Във връзка с експертизата сочи, че съдът е основал решението си върху приетите в първоинстанционното производство и оспорени от негова страна експертни заключения, които са изготвени единствено върху представени от другата страна документи и не отразяват достоверно задълженията на дружеството и неговите финансово – икономически показатели. Прави и оплаквания, че съдът се е произнесъл относно наличието на неплатежоспособност и нейната начална дата, без да вземе предвид стойността на притежаваното от дружеството имущество, достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, и без да отчете констатациите на експертизата, че през периода 2002 г. – 2012 г. дружеството е развивало дейност и е извършвало плащания към кредиторите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. За правната възможност Националната агенция по приходите за подава молба до съда за обявяване на дружество в неплатежоспособност и несъстоятелност и допустимостта на постановеното по такава молба решение; 2. За наличието на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и определяне началната дата на неплатежоспособността. По отношение на всеки от въпросите в изложението са развити оплаквания за неправилното им разрешаване от въззивния съд. Като основание за достъп до касационно обжалване по втория въпрос се поддържа и противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС в решение № 22/04.02.2005 г. по т. д. № 293/2004 г. на І т. о. и решение № 38/02.02.2005 г. по т. д. № 330/2004 г. на І т. о.
Ответникът по касация Национална агенция за приходите – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.08.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Бургаски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на [фирма], настъпила към определената в решението на първата инстанция начална дата 24.07.2002 г., и за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.
Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на длъжника [фирма] за недопустимост на първоинстанционното решение поради отсъствие на активна процесуалноправна легитимация за Националната агенция за приходите /НАП/ да подава молби за откриване на производство по несъстоятелност. Като е съобразил разпоредбата на чл.625 ТЗ, в която е предвидено право за НАП да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност за неизпълнени задължения на длъжника по частно държавно вземане, и обстоятелството, че с подадената пред Бургаски окръжен съд молба НАП е поискала откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] за задължения към държавата, произтичащи от преоформени по реда на З. кредитни задължения към банки, които според чл.3, ал.7, т.1 З. представляват частно държавно вземане и се събират от НАП, съдът е направил извод, че НАП е активно легитимирана да инициира производството по несъстоятелност, без да е нужно упълномощаване от страна на министъра на финансите като представител на държавата по чл.31 ГПК. В съответствие с този извод е прието, че постановеното по молбата първоинстанционно решение не е недопустимо на поддържаното във въззивната жалба основание.
След преценка на фактите и доказателствата по делото в рамките на правомощията по чл.269 ГПК Бургаски апелативен съд е приел за доказано твърдението на НАП за съществуване на изискуеми задължения на [фирма] по частни държавни вземания, възникнали по силата на закона след преоформяне по реда на З. на непогасени задължения на дружеството към търговски банки, установени с влязъл в сила акт № 257/26.07.2002 г. и възлизащи към 24.07.2002 г. на 200 825.34 щ. д. и 1 984 135.56 лв., и на други изискуеми задължения по частни държавни вземания, установени с влезли в сила актове № 24/26.07.2005 г. и № 36/09.12.2003 г. Според заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза, посочените задължения са осчетоводявани по балансите на дружеството към 31-во число на всяка финансова година и формират 99.85 % от всички негови задължения, като последното плащане по тях е извършено на 25.10.2001 г.
За да се произнесе относно състоянието на неплатежоспособност, въззивният съд е взел предвид установените от съдебноикономическата експертиза показатели за финансово – икономическото състояние на [фирма] през периода 2008 г. – 2012 г. Въз основа на заключението съдът е приел за установено, че към 31.12.2012 г. дълготрайните активи на дружеството са в размер на 20 304.93 лв., а краткотрайните активи – 7 492.49 лв.; за целия период коефициентите на ликвидност са със стойност под единица /близка до нула/, лоши са и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост; през последните три години дружеството е извършвало търговска дейност, от която е реализирало минимални приходи с тенденция към намаляване – съответно 14 114.17 лв. за 2010 г., 10 816.67 лв. за 2011 г. и 7 492.49 лв. за 2012 г.; няма доказателства дружеството да е погасявало задълженията си към държавата, представляващи 99.85 % от всички негови задължения, и да е извършвало плащания по тях след 2001 г. Преценявайки в съвкупност релевантните за състоянието на неплатежоспособност факти, въззивният съд е достигнал до извод, че длъжникът не е оборил презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и че същият е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Относно началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че неплатежоспособността, разглеждана като трайна обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си задължения към кредиторите, се е проявила още към 24.07.2002 г., когато са спрени плащанията във връзка със задълженията по З., които представляват 99.85 % от всички съществуващи задължения на [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързан с активната процесуалноправна легитимация на НАП за иницииране на производството по несъстоятелност, е от значение за допустимостта на въззивното решение, за която Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Преценени във връзка с данните по делото, поддържаните в изложението доводи не обосновават предположение за недопустимост на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл.625 ТЗ в редакцията, действаща към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], производството по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. В чл.3, ал.1, т.10 от Закона за НАП е предвидено, че НАП представлява държавата в производство по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания. С чл.3, ал.7, т.1 от Закона за НАП вземанията на държавата по З. са дефинирани като частни държавни вземания. Приложени във връзка с разпоредбата на чл.625 ТЗ, разпоредбите на чл.3, ал.1, т.10 и ал.7, т.1 З. налагат извод, че Националната агенция за приходите притежава процесуална легитимация да сезира съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност за задължения на длъжника по частни държавни вземания. Легитимацията произтича от закона, поради което за подаване на молбата по чл.625 ТЗ в разглежданата хипотеза не е необходимо НАП да бъде упълномощавана от министъра на финансите, на когото чл.31 ГПК възлага процесуалното представителство на държавата в съдебните производства, подчинени на Гражданския процесуален кодекс. В конкретния случай НАП е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] за задължения по частни държавни вземания /чл.3, ал.7, т.1 З./ и предвид изричната разпоредба на чл.625 ТЗ молбата не е недопустима. Поради това не съществува вероятност въззивното решение /и потвърденото с него първоинстанционно решение/ да е недопустимо и не се налага същото да бъде допускано до касационно обжалване за проверка на допустимостта по реда на чл.290 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по въпросите, формулирани в п.2 от изложението. Аргументите, с които е обосновано значението на тези въпроси за изхода на делото, представляват по същността си касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното въззивно решение. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не извършва проверка на правилността на обжалваното решение, а селектира касационните жалби съобразно специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, които не се припокриват с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Обосноваването на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с доводи за неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за недопускане на решението до касационно обжалване.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че въпросите за наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на касатора – длъжник и определянето на началната дата на неплатежоспособност са формулирани в съответствие с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на тях не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, към което е относима посочената в изложението съдебна практика на ВКС, предполага противоречиво разрешаване от съдилищата на идентични правни въпроси, свързани с приложението на една и съща правна норма. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато липсва съдебна практика по прилагане на неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби или се налага промяна на неправилна съдебна практика или осъвременяване на съществуваща съдебна практика поради промени в законодателството или обществените отношения.
При действието на чл.290 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с която по непротиворечив начин са изяснени правните въпроси за неплатежоспособността като основание за откриване на производство по несъстоятелност на търговец и за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производството по чл.625 и сл. ТЗ. С решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о., решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4524/2013 г. на І т. о. и др. Върховният касационен съд се е произнесъл, че : Неплатежоспособността като законовоустановено основание по чл.608, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност представлява обективно трайно икономическо състояние, изразяващо се в невъзможност на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания; Състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда на база коефициентите за ликвидност и останалите финансово – икономически показатели, характеризиращи дейността на търговеца; По правило коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност, като той – както и показателите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, не трябва да е под 1-ца; Във всички случаи, за да се произнесе относно наличието на неплатежоспособност, съдът трябва да прецени дали с наличните си краткотрайни активи търговецът може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., коефициентите на финансова автономност /задлъжнялост/ са помощни и лошите им стойности при добри показатели за ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност, а са единствено индиция за настъпване на това състояние в бъдеще. Във всички изброени решения е акцентирано върху това, че за да е налице неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а трябва да не е в състояние да го изпълни, т. е. от значение за неплатежоспособността е трайната невъзможността за плащане като израз на действителното икономическо състояние на търговеца – длъжник. Относно началната дата на неплатежоспособност е възприето разрешението, че тя следва да се определи като общото икономическо състояние на длъжника, установено чрез съответните финансови показатели, се съпостави с момента на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността и се прецени доколко спирането на плащанията е последица от настъпила трайна невъзможност за търговеца да погасява задълженията си по чл.608 ТЗ. Наличието на задължителна практика по въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, прави неприложими поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС по въпросите за неплатежоспособността и определянето на началната й дата, а е постановил решението си в съответствие с нея. За да приеме, че длъжникът е неплатежоспособен, съдът е съобразил установените чрез заключенията на съдебноикономическата експертиза показатели за ликвидност /и автономност/, от които е направил извод за трайно понижаване в годините на способността на касатора да покрива с краткосрочните си активи задълженията си към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ. Началната дата на неплатежоспособност е определена към момента, когато са преустановени плащанията за погасяване на задълженията към държавата по З., но доколкото те формират 99.85 % от всички задължения на касатора, неплащането им е равнозначно на спиране на плащанията изобщо. Съобразяването на задължителната практика на ВКС изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, а дали решението е правилно, е въпрос, на който не може да бъде даден отговор в стадия на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 23/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация не е претендирал и доказал извършване на разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22 от 18.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 23/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :