О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№415
Гр.София, 22.11.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3653 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. И. и С. С. П. против Решение № 700/ 26.05.2016 г. по в.гр.д.№ 522/16 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 40/ 07.01.2016 г. по гр.д.№ 3014/15 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК на М. И. М. и М. Б. М.- за признаване правото на собственост на ищците при условията на съпружеска имуществена общност, на основание придобивна давност, върху 434/482 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5545.3613 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-03-1674/26.02.2012 г., находящ се в [населено място], м.”Зеленика”, с площ от 482 кв.м. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касаторите иск за собственост бъде отхвърлен, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от М. И. М. и М. Б. М. против [община] установителен иск за собственост по отношение на 48/482 ид.ч. от гореописания имот, въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че „във въззивното решение са повдигнати материалноправни и процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и едновременно с това решаването им е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото”. М. въпрос е формулиран като „въпроса за правата на страните”, а като процесуалноправен въпрос е изведено твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. По същество изложението възпроизвежда оплакванията, обективирани в касационната жалба, за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на формираните фактически констатации и нарушаване на материалния закон.
Ответниците по касационната жалба- М. И. М. и М. Б. М. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорват жалбата. Претендират направените в касационното производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторите са длъжни да формулирт този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не позволява да се изведе какъвто и да е конкретен правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Позоваването на съдебни актове на ВКС, по отношение на които се твърди противоречие с обжалваното въззивно решение, не е в състояние да поправи липсата на ясно и точно формулиран въпрос /според задължителните указания на ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора/, още повече когато по същество изложението се свежда до просто възпроизвеждане на ясен и ненуждаещ се от тълкуване законов текст- в случая на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, за която се твърди да е нарушена при постановяване на въззивното решение. Преценката обаче, дали е налице такова нарушение, е по същество такава за неправилност на обжалвания акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.281, т.3, предл.2 ГПК/, и същата се извършва във фазата на разглеждане на касационната жалба, а не при произнасяне по искането за допускане на касацията на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на компетентостта на Върховния касационен съд по спора.
Независимо от изхода на производството, ответниците по касация нямат право на разноски за касационното производство предвид липсата на доказателства за извършени такива.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 700/ 26.05.2016 г. по в.гр.д.№ 522/16 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на А. С. И. и С. С. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: