6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
С., 22.04. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1488/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Т. чрез пълномощник адв. Е. Я. Б. адвокатска колегия против въззивно решение № 5522 от 27.11.2015г. по в. гр. дело № 798/2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 1323 от 20.03.2015г. по гр. дело № 187/2014г. на Районен съд-Разлог в частта, с която искът по чл. 403, ал. 1 ГПК е бил уважен за сумата 5000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане (причинени от допуснато обезпечаване на иск) и вместо това съдът отхвърлил иска на Л. П. Т. против И. Б. Я. за сумата 5000 лв. представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 04.03.2014г. до окончателното й изплащане и потвърдил решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 5000 лв. обезщетение за пропуснати ползи.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – едностранното писмено уведомяване за разваляне на предварителния договор за покупко -продажба от продавача при положение, че изпълнението му е станало безполезно поради забава на длъжника, поражда ли желаните правни последици; какво е значението за връщане на полученото капаро от продавача на купувача в двоен размер и какви са неговите последици за преценката дали предварителният договор е развален; при изграждане на фактическите и правни изводи трябва ли въззивният съд да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства събрани пред първата инстанция. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд – съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. Б. Я. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обуславят правната воля на съда за отхвърляне на иска за вреди причинени от допуснато обезпечение по чл. 403 ГПК.
Въпросът, поражда ли желаните правни последици едностранното писмено уведомяване за разваляне на предварителния договор за покупко – продажба от продавача при положение, че изпълнението му е станало безполезно поради забава на длъжника, отразява превратно поведението на длъжника като неизправна страна по договора.
Ищецът се позовава на нотариална покана връчена на ответника на 02.04.2013г., с която е заявил, че разваля сключения на 27.08.2012г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, поради това, че изпълнението му се явявало безполезно за него. Нотариалната показана е връчена преди да е настъпил уговорения срок за сключването на окончателен договор 22.07.2013г. т. е. преди да е настъпил падежа за изпълнение на предварителния договор. Съдът е приел, че предварителният договор от 27.08.2012г. не е развален от обещателя с отправената до приемателя нотариална покана – извод оспорен от жалбоподателя чрез поставения правен въпрос.
По въпроса жалбоподателят представя съдебна практика (решение по търг. дело № 1002/2011г., второ т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК), според която разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД установява предпоставките за едностранно разваляне на двустранни договори при виновно неизпълнение, приложима само доколкото в особената част на ЗЗД, или друг специален закон, не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретен вид договор и доколкото страните не са уговорили други условия и начин на развалянето им. При отсъствието на разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните могат сами да определят условията, при които настъпва разваляне с едностранно изявление до неизправната страна, като могат да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде отправено и да породи действие и след изтичането на предварително определение от тях срок, т. е. след настъпване на падежа на изпълнение, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение. Представено е и решение по гр. дело № 6836/2013г., ВКС, трето г. о., с което е даден отговор на въпросите за възможността да се развали едностранно договор от изправна страна три месеца след като е изтекъл срока за изпълнение на задължение от насрещната страна, както и следва ли с поканата, с която се разваля договора да се даде нов срок за изпълнение, респ. какво е значението на подадена по – късно искова молба, с която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. Посочената съдебна практика няма отношение към поставения правен въпрос, тъй като е приложена за разрешаването на случай, различен от предмета по настоящето дело. Това, което обединява двете съдебните решения, е правото само на изправната страна за едностранно разваляне на договора срещу неизправната по договора страна, след изтичането на определения срок за изпълнение. В настоящия случай развалянето е предприето срещу изправна по договора страна преди падежа за изпълнение, поради което извода, че с нотариалната покана ищецът не е развалил предварителния договор, не влиза в противоречие с представената съдебна практика, респ. поставеният правен въпрос не съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалвано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на връщане на полученото капаро от продавача на купувача в двоен размер и какви са неговите последици за преценката дали предварителният договор е развален – в конкретния случай капарато е възстановено от обещателя, след като приемателят е предявил и вписал искова молба за изпълнение на предварителния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Поставеният въпрос не е обусловил правната воля на съда за изхода на делото и в този смисъл представената от жалбоподателя съдебна практика установена с решение по гр. дело № 457/2009г. на ВКС, четвърто г. о., не обосновава основание за селектиране на касационната жалба.
В посочената съдебна практика е прието, че задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни задължения, които предоставят на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна (чл. 93, ал. 2 ЗЗД), докато отметнината може да се ползва от всяка от страните, която смята да не изпълни задълженията си произтичащи от договора, преди да е започнало изпълнението му. Посочено е още, че договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие, включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия. Когато страната получила задатъка върне същия в двойния му размер и далия задатъка приеме това връщане, тези действия сочат за разваляне на договора при взаимно съгласие, чрез конклудентни действия.
В настоящия случай, след като приемателят по предварителния договор предявил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (вписан на 10.07.2013г.), обещателят на 24.07.2013г. с пощенски запис превел на негово име даденото по договора капаро в двоен размер. За да се приеме, че предварителният договор е развален по взаимно съгласие чрез конклудентни действия, следва да се проследи поведението, в случая на предявилия иска за сключване на окончателния договор. Ако след получаването на капарото в двоен размер, приемателят оттегли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, това действие следва да се приеме, като отказ от предварителния договор, който може да се счита за развален по взаимно съгласие. Такова поведение от страна на ответника по настоящето дело не е установено. Напротив, производството по делото е продължило независимо, че ищецът на 29.04.2013г. е сключил втори предварителен договор с друго лице и на 30.07.2013г. е подарил обещания имот в полза на внучката си.
С обжалваното решение съдът не е посочил изрично, че с връщането на капарото в двоен размер, ищецът не е постигнал ефекта на разваляне на предварителния договор, но това не се е отразило върху крайния му извод за липса на причинно – следствена връзка между твърдените вреди на ищеца и допуснатото обезпечение на предявения от ответника иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – решаващ мотив за неоснователността на претенцията по чл. 403 ГПК.
Крайния извод за неоснователността на иска, съдът е обосновал й с поведението на ищеца поставил се в ситуация да търпи загуби от неизпълнението по втория предварителен договор, сключен преди да е развален първия предварителен договор, като ищецът се е разпоредил с обещания имот й чрез дарствена сделка, без да са развалени двата предварителни договори, и то след като е била вписана исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор по първия предварителен договор – вписване породило оповестително – защитната си функция да даде гласност на съдебния спор и по отношение на обещания с втория предварителен договор недвижим имот, като съдът изрично е посочил, че й вписаната възбрана върху обещания имот (от вписването на която ищецът е твърдял, че е претърпял вреди) има идентичен правен ефект, като вписването на исковата молба, предявена за сключването на окончателен договор по валиден предварителен договор, който не е развален.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – трябва ли при изграждане на фактическите и правни изводи въззивният съд да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства събрани пред първата инстанция.
Представената от жалбоподателя съдебна практика установена с решения по гр. дело № 6605/3013г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 546/2012г., четвърто г. о., ВКС, по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК не влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение.
Съдът е изградил фактическите си и правни изводи като е извършил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, обсъдени са доводите и възраженията на страните, които имат отношение към предмета на въззивното обжалване, мотивите на решението отразят решаващата дейност на съда по съществото на спора, в какъвто смисъл е и представената съдебна практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5522 от 27.11.2015г. по в. гр. дело № 798/2015г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ