5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 22.06.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 133 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма] /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. К. срещу решение № 728/01.11.2010г. по гр. дело № 657/2010г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна изцяло на решение № 64 от 16.03.2010г. и решение № 91 от 19.04.2010г. по т. дело № 558/2008г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлена предявената от [фирма], [населено място] молба с вх. № 19331/13.11.2008г. за откриване на производство по несъстоятелност на Събирателно дружество „А. – Ц. и Д.”, [населено място] и неограничено отговорните съдружници Й. В. Д. и Танка П. Ц. от [населено място] като неоснователна и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 665 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1/ притежават ли сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение; фактическите констатации и правните изводи на съда, изложени само в мотивите на решението, създават ли нова установеност за правоотношение между страните, което е било предмет на приключил с влязло в сила решение друг съдебен спор; 2/ може ли мотивите на един съдебен акт по преюдициално правоотношение, което не е предмет на изрично предявения в процеса иск, да има обвързваща сила спрямо вече установено с влязло в сила решение вземане, произтичащо от това правоотношение; 3/ може ли съдът в производството по чл. 625 ТЗ да не се съобрази със силата на пресъдено нещо по отношение на вземане на кредитор, която се разпростира върху част от вземането му при условие, че за друга последваща част от това вземане пак със сила на пресъдено нещо тази втора част от вземането е призната за несъществуваща; 4/ допустимо ли е в процеса по откриване на производство по несъстоятелност с оглед разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, съдът да прави преценка за съществуването на субективното материално право – вземането на молителя – кредитор, за което същият има издаден изпълнителен лист и което вземане е потвърдено с влязло в сила решение по чл. 254 ГПК /отм./ и по този начин се ползва със сила на пресъдено нещо.
Ответниците [фирма], [населено място], Й. В. Д. и Танка П. Ц. от [населено място] чрез процесуалните си представители адв. А. С. и адв. Г. М. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевират доводи, че касаторът не е посочил изрично в изложението по какъв въпрос – материалноправен или процесуалноправен се е произнесъл Пловдивски апелативен съд, цитираните ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС и решения на Пловдивски АС, Софийски АС и ВКС са неотносими към спора, а относно предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поддържат становище, че няма неточно тълкувана съдебна практика, нито има нужда от осъвременяването й и нормите от ТЗ, уреждащи производството по несъстоятелност, са пълни, ясни и непротиворечиви.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че за сумата 35 000 лв., представляваща част от твърдяното в молбата по чл. 625 ТЗ на [фирма] вземане към [фирма] общо в размер 1 413 000 лв. – неустойка по анекс от 18.08.2004г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.08.2004г., длъжникът е издал запис на заповед, въз основа на който кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 и сл. във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./. Предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК за недължимост на сумата поради нередовност на записа на заповед е отхвърлен.
За друга част от вземането по същия анекс от 18.08.2004г. в размер 100 000 лв., за която част кредиторът разполагал със споразумение с нотариална заверка на подписите, молителят се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „з” ГПК /отм./. Предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК за недължимост на сумата в размер 100 000 лв. е уважен с влязло в сила решение по т. дело № 65/2006г. поради това, че уговорката за неустойка по анекса от 18.08.2004г. е нищожна. С решението е отречено съществуването на цялото вземане поради прогласяване нищожността на основанието за възникването на вземането. Въззивният съд е изложил съображения, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират не само по отношение на сумата, за която е издаден изпълнителен лист, но и по отношение на цялото вземане, което произтича от несъществуващото основание. Според решаващия съдебен състав независимо дали установителният иск, с който длъжникът по изпълнителния лист е предявил възраженията си срещу вземането, се отнася до част от това вземане, с приключване на процеса всички твърдени от ответника основания за съществуване на субективното му право са вече преклудирани и повторно преразглеждане на същите основания в последващ процес относно другата част на правото, е недопустимо. Поради това, че твърдените от ищеца в производството по чл. 254 ГПК /отм./ основания се отнасят до несъществуване на правото изобщо, а не само и единствено до недължимост на предявената с иска част от неговия размер, при уважаване на отрицателния установителен иск преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо обхваща и останалите части от размера на отреченото право, които не са били предмет на процеса.
При така изложените фактически констатации и правни доводи, въззивният съд е направил извод, че молителят [фирма] не е кредитор по вземането за неустойка от 1 413 000 лв., произтичащо от подписания между страните анекс от 18.08.2004г. и не притежава материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, чрез което да се събере принудително тази несъществуваща неустойка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на изложението и доводите на касатора и данните по делото могат да бъдат уточнени релевантните за спора правни въпроси, обусловили решаващите изводи на Апелативен съд П.: 1/ длъжен ли е съдът в производството по чл. 625 ТЗ да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ по отношение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист; 2/ ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на последващо решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума, за която е издаден изпълнителен лист, по отношение на предходно влязло в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за друго вземане, произтичащо от същото правоотношение. Посочените въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, съгласно която със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 728/01.11.2010г. по гр. дело № 657/2010г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] /в ликвидация/, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 125 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.