О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 25.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 396/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Д. М. Д. от гр. Ст. З. против определението от 10.06.2010 год. по ч. гр. д. № 262/2010 год. на Старозагорския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от жалбоподателката частна жалба против определението от 14.05.2010 год. на съдията по вписванията при Старозагорския районен съд, с което е отказано вписване на договор за покупко-продажба на наследството на И. Г. С., като съвкупност от права и задължения, с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 5069, акт 3, т. ІІІ от 14.05.2010 год. на нотариус Д. Н., № 181 по регистъра на Н. камара.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на договор за продажба на наследство, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
От съдържанието на частната жалба е видно, че жалбоподателката поставя като релевантен въпрос, по който съдът се е произнесъл, този за същността на договора за продажба на наследство, обуславяща и липсата на необходимост от представяне на удостоверения за данъчна оценка на включените в наследството недвижими имоти, скици и документи за собственост за тях към молбата за вписването му, с оглед определяне на материалния интерес. Произнасянето по тези въпроси е обусловило и постановения отказ за вписване на договора, като жалбоподателката счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие с представената съдебна практика – решение № 781 от 20.11.92 год. по гр. д. № 248/92 год. на І г. о. на ВС и Определение № 86 от 6.02.2009 год. по гр. д. № 3104/2008 год. на ВКС, І г. о. Позовава се и на теорията, цитирайки „Облигационно право” на проф. К..
Макар и изрично жалбоподателката да не е посочила основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд, то с оглед на горното настоящият състав приема да квалифицира поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед позоваване на противоречива съдебна практика.
Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице горното основание за допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише договора от 14.05.2010 год., въззивният съд е приел, че макар за договорите за продажба на наследство да не се изисква съдържанието им да включва означение на имотите по чл. 6, ал. 1, б. „в” ПВп, съгласно изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2 от същия правилник, то следва да е налице спазване на останалите реквизити, и специално този по б. „г” – посочване на цената на правото, съответно удостоверявания материален интерес. П. се е на параграф 2 ДР на ЗННД, чл. 33 ЗМДТ и чл. 97, ал. 3 ЗННД, с оглед необходимостта към молбата за вписване да се представят удостоверения за данъчната оценка на недвижимите имоти, които включва наследството, предмет на представения за вписване договор. Представянето им е необходимо с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписването.
Относно същността на договора за продажба на наследство, като съвкупност от права и задължения, съдът е приел, че тя е неотносима към изискванията на закона за вписването му.
Поради това и поставените от жалбоподателката въпроси не са обусловили решаващия извод за отказа да се впише договора за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, съгласно чл. 112, б. „б” ЗС и чл. 4, б. „б” ПВп. Съдът в обжалваното определение не се е произнесъл по същността на договора за продажба на наследство по начин, различен от приетото в представеното решение по гр. д. № 248/92 год. на ВС – за формата на валидност на този вид договори, предвидена в чл. 212 ЗЗД, за която вписването не е елемент от фактическия състав, а само има значение за даване на гласност на договора с оглед противопоставянето му на трети лица /и то в случай, че в наследството има недвижими имоти/.
Обуславящите изводите на въззивния съд въпроси за представяне на доказателства с оглед определяне на материалния интерес на договора, въз основа на данъчните оценки на недвижимите имоти в наследството, и дължимата държавна такса за вписването, не са предмет на представената съдебна практика, в която не се включват определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради това и не е налице противоречиво произнасяне по тези въпроси, които са обусловили решаващия извод на съда в обжалваното определение, което обосновава извод за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 10.06.2010 по ч. гр. д. № 262/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, по подадената от Д. М. Д. от гр. Ст. З. частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: