O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 25.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1141/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 16616/08.02.2016 година на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А., И. Г. М., всичките чрез адв. М. Б. -САК срещу Решение от 08.12.2015 година по гр.В.д. Nо 575/2015 година на Софийския градски съд по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , въззивният съд е отменил решение на първата инстанция , с което е уважени заявените от Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А. и В. Й. А./ като наследници на Й. Г. А./ , Е. Г. А., И. Г. М. срещу И. Б. Б., Л. П. Б. и Д. П. Ф. ревандикационни искове общо за 178 кв.м., реална част от парцел XXXIII-108 , заключена между букви АБВГ на скица и пререшавайки спора е постановил ново решение с което исковете са отхвърлени.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи за незаконосъобразност касаят неправилното приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно реституцията на земеделски земи , предмет на замени по ЗТПС /отм./ при липсата на установена идентичност , нарушение на процесуалните правила относно възможността съдът да се ангажира с искане за косвен контрол за материална незаконосъобразност на реституционната процедура.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса за възможността на ответника по иск за собственост на земи, предмет на замяна по ЗТПС / отм. /да оспори титула за собственост на праводателя на ищците на земеделски имот , възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на обобществяване на земите , без ответникът да заявява права върху имота към същия момент? За допустимостта в тези хипотези да се иска косвен контрол за материална незаконосъобразност на земеделската реституция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебна практика – Решение No 180 от 18.04.2007 год. по гр.д. No 3080/2005 год. на ВКС –IV г.о., Решение No 329 от 27.04.2010 год. по гр.д. No 927/2009 год. на ВКС –I г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалния въпрос: за зачитане удостоверителната сила на пресъдено нещо на решение , с което е установено наследственото правоприемство по отношение на спорния имот пл.No 2572/ част от който са претендираните 178 кв.м./ и следва ли във всеки последващ правен спор на същите ищци-правоприемници спрямо различни лица да доказват този факт , въпреки ангажираните в тази насока писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения ? с довод , че по три спора с други лица , същият съд е приел за установено правоприемството на целия имот- сочат се Решение от 17.05.2013 година по гр.В.д.No 15503/2011 год. на СГС-II-А, Решение по гр.д.No 18137/2011 год. на СГС –IV-Д.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. Б. чрез адв. С. Л.- САК , с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа се , че наведените доводи по същество си съставляват вече изложени доводи по незаконосъобразността на обжалваното решение. Счита , че постановени съдебен акт следва практиката на съдилищата по приложение на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ относно възможността за възстановяване собствеността на недвижим имот, получен при замяна по ЗТПС / отм./ когато същият е застроен преди 01.03.1991 година , възразява се срещу повдигнати въпроси и доводи касационната жалба относно факти, за които няма произнасяне от въззивния съд , сочи се, че поставеният въпрос за проведен косвен контрол на акта на земеделска реституция не съответства на мотивите на съда, такъв контрол няма проведен, а посоченото съдебно Решение No 180 не съставлява задължителна съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се , че поставеният процесуален въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване по съображения , че тези съдебни решение и въпроса за тяхната удостоверителна сила се поставя едва пред касационната инстанция и въззивния съд не е могъл да се произнесе по този въпрос, отделно от безспорния факт , че тези съдебни решение не могат да бъдат противопоставяни на ответник-страна по настоящото дело, който не е участвал по другите дела. По същество се сочи, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно по същество по обстойно изложените правни и фактически съображения на защитата. Претендират се разноски в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт- въззивно решение по вещен иск.
След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване и доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос за възможността на ответника по иск за собственост на земи, предмет на замяна по ЗТПС / отм. /да оспори титула за собственост на праводателя на ищците на земеделски имот , възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на обобществяване на земите , без ответникът да заявява права върху имота към същия момент? За допустимостта в тези хипотези да се иска, а съдът да упражни косвен контрол за материална незаконосъобразност на земеделската реституция, не може да се приеме за правен въпрос , обусловил изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
За да отмени решението на първата инстанция , с което е зачетен титула за собственост на ищците- Решение No 6963/22.01.2007 година на ОбСЗГ- Овча купел С. , въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ , ограничаващи възможността за земеделска реституция на земи , получени по реда на ЗТПС/ отм./ от трети лица , предвид извършено застрояване на имота преди 01.03.1991 година и като е приел, че е налице „незаконосъобразен административен акт на органа на поземлена собственост, при който/ акт/ при спор за собственост по възражение на заинтересованата страна съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му“ , е постановил ново решене , с което исковете по чл. 108 ЗС са отменени.
Поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на правния спор , тъй като от данните по делото не може да бъде направен извод за наличен спор относно принадлежността на процесната реална част от имота на ответника И. Б., респ. частните и праводатели, към минал момент- колективизацията на земите в местността. В този аспект не може да се приеме , че е възникнал спор с предмет кому е принадлежало правото на собственост на процесните земеделски земи към минал момент. Спорът за собственост на процесните 178 кв.м. е разгледан на база конкуриращите права на собственост на ищците- като наследници на правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, легитимиращи правата си въз основа на реституционното решение на ОбСЗГ и правата на праводателите на ответника Б. по протокола за замяна по реда на ЗТПС/ отм./ , Правото на лицата , получилите земеделски имот по реда на замяна по ЗТПС / отм./ да запазят действието на замяната поради факта , че полученият в замяна имот е разпореден в полза на други лица или е застроен към дата 01.03.1991 година / без спор в тази насока/ се базира на нормата на закона и не съставлява спор за принадлежността на земите към минал момент.
С обжалваното решение , въззивният съд е приел, че като земеделец/ наследодателя на ищците/ , който е внесъл земите в ТКЗС , макар и да е получил позитивно решение от органа на поземлената реституция, не може да ревандикира имота си защото , след което земите са били предмет на замяна от ТПС комисия , макар и да е реализирано правото да възстанови собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то този правоимащ не може да получи земите си в реални граници, тъй като същите са под режима на чл. 18 ал.3 ППЗСПЗЗ. Чрез цитираната разпоредба законодателят разрешава колизията на бившите собственици на имоти , включени в ТКЗС, ДЗС или друга организация и правата на лицата , на които тези имоти са били предоставени по реда на замяната по ЗТПС / отм./ , като бившите собственици могат да имат приоритет само и доколкото лицата , получили имота в замяна не са се разпоредили с него или не са го застроили към дата 01.03.1991 година .Доколкото при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като собствен на трети лица в резултата на извършена преди тази дата разпоредителна сделка с имота от страна на приобретателя по замяната или е застроен , то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на бившите / преди замяната собственици/. Давайки разрешение на проблема в тази насока , не може да се твърди, че процесуалното поведение на решаващия съд, с което искът на бившите собственици се отхвърля , съставлява форма на косвен контрол за материална незаконосъобразност на реституционния акт.
Изведеният въпрос за зачитане удостоверителната сила на пресъдено нещо на решение, с което е установено наследственото правоприемство по отношение на спорния имот пл.No 2572/ част от който са претендираните 178 кв.м./ и следва ли във всеки последващ правен спор на същите ищци-правоприемници спрямо различни лица да доказват този факт , въпреки ангажираните в тази насока писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения ? не кореспондира с данните по делото.
С Решение по гр.д. No 6609/1996 год. на СРС 40 с-в, потвърдено по с решение по гр.В.д. No 2781/2007 год. и Определение No 961 от 31.08.2009 година на ВКС-ГК, I г.о. е налице произнасяне по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този иск е бил насочен срещу ищците по настоящия спор/ касатори в настоящото производство /и постановеният от съда отхвърлителен диспозитив формира между страните по спора сила на пресъдено нещо относно липсата на предпоставките да се признае в полза на ищците по това дело претендираното материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, но не може да се поддържа , че формира сила на пресъдено нещо , че именно ответниците по иска / доколкото същите не са поискали изрично произнасяне по пътя на насрещно заявена претенция/, че са собственици. Този извод е израз на предмета на спора на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато спора за собственост към минал момент се развира под формата на защита с положителен установителен иск.В рамките на настоящия спор за ревандикация не може да се зачете действието на съдебното решение в исканата от касаторите насока, тъй като при всеки правен спор за собственост/ чл. 108 ЗС, чл. 124 ал.1 ГПК / ищцовата страна доказва пълно и пряко , че е носител на правото на собственост, предмет на търсената защита от съда.
С обжалваното решение , въззивният съд не е влязъл в противоречие с цитираната съдебна практика, която касае различна от тази по делото хипотези, поради което и не може да бъде установено противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС като основание да се допусне касационно обжалване.
По направеното искане за разноски от ответника по касация. Искането е основателно предвид липсата на предпоставки да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. Искането е доказано по размер, съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие А 573591/08.03.2017 година / л.77/ за сумата 500 лв. / петстотин лева/, в който размер следва да се уважи.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 16616 / 08.02.2016 година на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А., И. Г. М., всичките чрез адв. М. Б. -САК срещу Решение от 08.12.2015 година по гр.В.д. Nо 575/2015 година на Софийския градски съд по чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А./като н-ци на Й. А./ , Е. Г. А., И. Г. М. да заплатят на И. Б. Б. от [населено място] сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски за касационното производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: