О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 318/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. д. “Хай Б. Ц. /ХБЦ/”ЕООД, гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд № 71/22.01.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 93/2009 год. С това определение е оставена без уважение частната му жалба срещу определението на Софийски градски съд от 07.10.2008 год. по гр.дело № 1977/2008 год., с което е допуснато обезпечение на предявените от „Н”ЕООД, гр. П. искове по чл.266 ЗЗД за сумата 58 788 лева-цена на извършени СМР и по чл.92 ЗЗД за сумата 5 584,86 лева-неустойка за забавено плащане чрез налагане запор върху банковата сметка на ответника-жалбоподател до размера на сумата 64 372,86 лева при гаранция от 3 000 лева, платима от ищеца по сметка на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна на основание чл.278, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Н”ЕООД, гр. П. поддържа становище, че частната жалба е недопустима, тъй като въззивното определение на САС не подлежи на касационно обжалване по изложени в отговора съображения.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Възможността за обжалването му предвидена в чл.396, ал.1 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение за определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. – от друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл.396 ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл.389 и сл. ГПК не е от категорията съдебни актове посочени в чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на исковото производство и при наличие на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Софийски апелативен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл.396, ал.1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. д. „Хай Б. Ц. /ХБЦ/”ЕООД, гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд № 71/22.01.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 93/2009 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: