ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
София, 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 11 по описа за 2016 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.-Б., подадена чрез процесуалния представител адв.Ц. Р. срещу решение № 4861 от 28.10.2015 г, постановено по гр.дело № 703/15 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4577/10.6.2015 г на Районен съд-Благоевград.С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. Е. М. искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 78/10.12.2014 г на директора на Р.-Б., за възстановяване на преди заеманата длъжност на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1929, 60 лв и периода 11.12.14 г-11.3.2015 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба-7.1.2015 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и от материалния закон.
Ответникът по касационната жалба И. Е. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.И. Х.. Подържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски в размер на 240 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „звукорежисьор” в Екип „Продуцентска дейност и звукозапис”.Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-поради съкращение в щата и след извършен подбор.Прието е, че уволнението е незаконно, тъй като не е извършен законосъобразен подбор, съгласно изискванията на чл.329 от КТ.Прието е, че ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил по делото, действителното извършване на съкращение в щата, не са представени старо и ново щатно разписание при съпоставката на което да се установи евентуалното намаляване на щатните бройки за заеманата длъжност.Напротив от събраните по делото доказателства става ясно, че намаляване на щатните бройки за процесната длъжност не е извършено.Отделно от това е прието, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като от представените доказателства не се установява как работодателят е стигнал до извода, че уволненият служител отстъпва по квалификация и ниво на изпълнение на работата на останалите, подлежащи на съпоставка служители.Прието е дори, че при подбора работодателят умишлено е поставил ищеца при други по–неравностойни условия в сравнение с останалите подлежащи на съпоставяне лица.Установено е от доказателствата по делото, че към момента на извършеното уволнение по щата на ответника са съществували 5 бройки за длъжността „звукорежисьор“ в екип „Програмна реализация и звукозапис“, което е наложило извършването на подбор.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ.Формулирани са въпроси относно законосъобразността на извършения подбор ; необходимостта да бъде оспорен от ищеца по реда на чл.193 от ГПК протокола за подбор, при положение, че се твърди неизвършването на такъв.На основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК се подържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите : следвало ли е в настоящия случай работодателят за извърши подбор ; трябва ли работодателят да осигурява време и средства за обучение на възстановен работник и ако-да, следва ли да го допуска до изпълнение на задълженията му до завършване на обучението.
По заявените основания.
Въззивният съд е уважил иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението като е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание-съкращение в щата.При това положение съдът не е следвало да обсъжда доводите на ищеца за незаконосъобразен подбор по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ.Това е така поради обстоятелството, че съдът пристъпва към анализ на доказателствения материал относно факта, извършен ли е подбор по чл. 329, съгласно законовите критерии, само когато е налице действително закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване обема на работа.В случай че се установи липсата на посоченото уволнително основание, съдът не пристъпва към разглеждане на довода за неизвършен подбор, тъй като това е безпредметно. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и/или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените. Този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните.
В разглеждания случай работодателят, чиято е доказателствената тежест не е установил да е извършено реално съкращение в щата, тъй като не е представил каквито и да е доказателства в този смисъл.
При липса на реално съкращение в щата е безпредметно обсъждането на довода за неизвършен подбор съобразно императива на чл.329 ал.1 от КТ.Всички въпроси на касатора в изложението са формулирани във връзка с подбора.Не е формулиран нито един въпрос относно действителността на извършеното съкращение в щата.Въз основа на въпроса за законосъобразността на подбора касационно обжалване не може да се допусне, предвид липсата на въпрос относно законосъобразността на проведеното уволнително основание.
Отделно от това, настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд относно приложението на императива на чл.329 ал.1 от ГПК съответстват на създадената уеднаквена задължителна практика по чл.290 от ГПК, в това число и цитираната от касатора.
Относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Проблемът за критериите, установени в чл. 329 КТ при извършването на подбор и за обхвата на съдебния контрол при осъществена процедура по подбор е разрешен с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на този контрол, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.
В тежест на работодателя е да докаже извършването на подбор, критериите и относителната им тежест, както и основаването на преценката на действителни качества на работника за което са допустими всички доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания. За удостоверяване на извършения подбор не е необходимо съставянето на протокол, а ако такъв е съставен е без значение – кога. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма доказателствена сила срещу работника и оспорването му е без правно значение. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Целта на подбора е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона – ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация.
С Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието е, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на този контрол, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е осъществил такъв контрол като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е използвал еднаква база и метод за оценяване качеството на работа на сравняваните лица.
Въпросът в изложението на касатора – трябва ли работодателят да осигурява време и средства за обучение на възстановен работник и ако-да, следва ли да го допуска до изпълнение на задълженията му до завършване на обучението по съществото си е фактически, а не правен въпрос. Същият е относим към преценката на доказателствата от страна на съда и обосноваността на изводите му, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на действително притежаваните професионални качества и квалификация на работника или служителя, с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства и е в тежест на работодателя да го установи в процеса. Въззивното решение съответства на приетото по тези въпроси в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Относно основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Във връзка с въпроса за законосъобразността на подбора и касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК са представени 3 решения на Окръжен съд-Благоевград.Липсват данни тези решения да се влезли в сила, поради което същите не могат да съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Относно основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Наличието на установена практика по посочените въпроси изключва възможността същите да имат значението по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК (Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.), а обжалваното решение съответства на уеднаквената от ВКС практика.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 240 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4861 от 28.10.2015 г, постановено по гр.дело № 703/15 г на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Р.-Б. да заплати на И. Е. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от него разноски в това производство в размер на 240 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.