3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
С., 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1858/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Я. Н. – от [населено място], като съдружник в „М. О.” – [населено място] срещу Определение № 375 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4533/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 ГПК на влязло в сила Определение № 9042 от 15.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2779/ 2013 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 43 556/2011 г. на СРС, 33 с., с което е оставена без разглеждане исковата молба на Я. Н. срещу „И.”АГ – [населено място] и [фирма] – [населено място] за прогласяване на нищожност на договор за продажба на търговско предприятие от 15.09.2011 г. и е прекратено производството по делото. По съображения, че определението е порочно, като ВКС превратно и много ограничено тълкува чл. 303 ГПК и оставяйки без разглеждане молбата за отмяна, по същество е отказал да се разгледа предявения иск, което е отказ от правораздаване, а ищецът, като съдружник, има интерес да води иска срещу заложния кредитор, иска определението да се отмени и да се реши въпроса по жалбата.
Ответниците по частната жалба Остерайхише Фолксбанкен А. – акционерно дружество със седалище А., В., универсален правоприемник на „Инвесткредит Б.”АГ, чрез пълномощника си адв. Д. Ц. – САК и [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмени Отговори, оспорват частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за отмяна.
С обжалваното определение ВКС, състав на ІІ отд. на ТК е оставил без разглеждане молбата на Я. Н. – от [населено място], като съдружник в „М. О.” срещу Определение № 9042 от 15.05. 2013 г. по ч.гр.д. № 2779/ 2013 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 43 556/2011 г. на СРС, 33 с., с което е оставена без разглеждане исковата молба на Я. Н. срещу „И.”АГ – [населено място] и [фирма] – [населено място] за прогласяване на нищожност на договор за продажба на търговско предприятие от 15.09.2011 г. и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения, че не е налице акт, който да подлежи на отмяна по чл. 303 ГПК – акт ползващ се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред на защита, акт, постановен в състезателно производство, с който се разрешава материалноправен спор между страните, съгласно установената съдебна практика и т.2 от ППлВС №2/29.09.1977 г. Съдът е посочил, че искането за отмяна касае определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за връщане на искова молба поради недопустимост на предявения иск – това е акт, с който се разрешава процесуалноправен, а не материалноправен спор, поради което подадената срещу него молба за отмяна е недопустима.
Определението е правилно. Недопустима е молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на определение, с което е потвърдено определение за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск, с което определение съдът се произнася по процесуалноправен въпрос и не е преценявал въпроси относно материалното правоотношение на страните. Посоченото определение не е от категорията на подлежащи на отмяна съдебни актове. Съгласно т. 2 на ППВС № 2/ 1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, чиято отмяна се иска, не съставлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор между страните по делото, който да подлежи на отмяна на соченото от молителя основание. Определението няма характер и на съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. Молбата за отмяна на определението е недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 375 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4533/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: