О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 28.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1251 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №164 от 29.09.09г. по гр.д.№766/08г. на Благоевградския окръжен съд, допълнено с решение от 15.12.09г. по същото дело, след частична отмяна на решение №659/03.11.05г. по гр.д№1149/04г. на Р. районен съд, е признато за установено по отношение на ответниците Г. И. О., М. И. О., Е. К. У. и Д. К. Ю., че Р. Н. О. е собственик по наследство от майка си Е. Ю. на 1/12 ид.част от недвижим имот, представляващ УПИ IV-21, кв.287 по плана на[населено място] и е отменен до размер на 1/12 ид.част нотариалният акт за собственост на целия имот, с който се е снабдил наследодателят на ответниците. Решението на първата инстанция е оставено в сила в останалата му отхвърлителна част. Въззивният съд е приел, че процесният имот е в регулация още с първия план на[населено място] от 1926г. Той е бил предмет на доброволна делба от 15.12.53г., по силата на която се е паднал в общ дял на братята М. И. Ю. и Н. И. Ю.. През 1958г. парцелът е бил отреден за озеленяване – мероприятие, което не е реализирано. През 1997г., след изменение на плана, за имота отново е бил отреден жилищностроителен парцел. О. през 1973г. единият от собствениците М. И. Ю. се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот по давност, но в хода на съдебното производство констатациите му са опровергани, тъй като не е установено той да е отблъснал владението на брат си Н. Ю.. Ищцата Р. О. е претендирала право на собственост върху ? ид. част от процесния имот, в качеството си на наследник на своята майка Е. Ю., съпруга на съсобственика Н. Ю.. Прието е, че на това основание искът е основателен до размер на 1/12 ид.част от имота и в този размер правата на ищцата са признати, а за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от двете страни. Ищцата Р. О. обжалва решението в отхвърлителната му част. Счита, че по реда на чл.116 от ГПК е изменила иска си, като е претендирала собственост общо върху ? ид.част от целия парцел, по наследство не само от майка си Е., но и от баща си Н., както и по право на заместване от чичо си М. Ю.. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд не зачел изменението на иска, а освен това не обсъдил показанията на двете групи свидетели във връзка с писмените доказателства по делото. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса допустимо ли е във въззивната жалба да се изменят фактическите твърдения по предявен установителен иск. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.9 на ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпроса следва ли съдът да обсъжда събраните по делото гласни доказателства, при положение, че е направил извод, че показанията на двете групи свидетели са противоречиви и не ги кредитира. По този въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Жалбоподателят Г. И. О. обжалва решението в частта, с която искът за собственост е бил уважен до размер на 1/12 ид.част от имота. Оплакванията са за неправилна преценка на свидетелските показания относно придобивната давност. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за придобивната давност. Освен това било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото „изясняването и отричането на направените смешения между давност, текла за целия имот и давност, текла за 1/12 ид.част“. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Р. О.:
Спорният по делото въпрос дали ищцата е могла по реда на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ да предяви в хода на въззивното производство нови основания на иска за собственост е разрешен при първото разглеждане на делото в касационната инстанция и не може да бъде поставен повторно при второто разглеждане на делото от ВКС. Освен това – в т.9 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, изрично е посочено, че не може във въззивната инстанция ищецът да изтъкне като ново основание на иска си юридически факт, различен от този, който е посочен в исковата молба, т.е. недопустими са във въззивната инстанция тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново правно основание. Обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие по този въпрос с тълкувателното решение на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е отказал да се произнесе по наведените едва във въззивното производство нови основания на иска за собственост – наследствено правоприемство от Н. Ю. и по право на заместване от М. Ю.. Вторият процесуалноправен въпрос се свежда до това може ли съдът да пренебрегне показанията и на двете групи свидетели с мотив, че те са противоречиви. По този въпрос има съдебна практика, което означава, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Така например в приложеното към жалбата решение №111 от 06.02.09г. по гр.д.№515/08г. на I ГО е прието, че съдът е длъжен да обсъди противоречивите гласни доказателства и не може да ги игнорира по съображение, че взаимно си противоречат. На пръв поглед по настоящото дело въззивният съд е приел точно обратното. Не това обаче е решаващият извод, който е обусловил резултата по делото. Решаващият мотив на въззивния съд се състои в това, че всеки от бившите съсобственици е упражнявал фактическа власт върху имота / М. Ю. е владял чрез сестра си Керяфина/ и не е установено някой от тях да е владял целия имот само за себе си и да е отблъснал владението на другия съсобственик. По този начин, въпреки че е декларирал, че няма да цени противоречивите свидетелски показания, въззивният съд е основал решението си на тази част от тях, която е приел за непротиворечива. Ето защо не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения въпрос.
По касационната жалба на ответника Г. О.:
Жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, свързан с института на придобивната давност, нито пък е посочил практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Неясен е и въпросът, по който се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая няма смешение между „давност, текла за целия имот и давност, текла за 1/12 ид.част от него. Искът на Р. О. за 1/12 ид.част от имота е уважен не на основание придобивна давност, а на основание наследствено правоприемство от майка и Е. Ю., която от своя страна е придобила 1/6 ид.част от имота по наследство от съпруга си Н. Ю., който е бил собственик на ? от имота въз основа на доброволната делба от 1953г. Освен че е неясен, въпросът за придобивната давност на 1/12 ид.част от имота не е и решаващ за изхода на делото, тъй като решението не е основано на придобивна давност, ето защо обжалването не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 29.09.09г. по гр.д.№766/08г. на Благоевградския окръжен съд и на допълнителното решение от 15.12.09г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: