О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 30.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1995 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Велттед Инвест“ ООД, гр. Габрово срещу определение №1290/12.04.2019г., постановено по ч.т.д. №1672/2019г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено разпореждане №15925 от 13.12.2018г., т.д.№2682/2017г. на СГС за връщане на въззивна жалба вх.№132141/14.10.2018г., подадена от „Велттед Инвест“ ООД срещу постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържа възраженията си, че не е бил надлежно уведомен за дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като призовката не е била връчена на лице, оправомощено самостоятелно да получава съобщения. Нарушено е и правото му на защита, като не е надлежно уведомен за последиците от неизпълнение на указанията.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, тъй като е постановено в недопустимо производство, образувано по искова молба от лице, което не е активно процесуално легитимирано, а ако се приеме, че е допустимо, то е очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба. Допускането на касационното обжалване се основава и на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател не сочи кой е правният въпрос, обусловил изхода на спора, по който съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата „Обединена българска банка“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивна жалба вх.№132141/14.10.2018г., подадена от „Велттед Инвест“ ООД срещу постановеното по делото решение, въззивният съд приема, че въззивникът е надлежно уведомен за дадените от администриращия съд указания за внасяне на държавна такса, но не ги е изпълнил в определения срок. Изложени са мотиви, че с оглед доказателствата за оттегляне на пълномощията на представляващия жалбоподателя адвокат, дружеството е уведомено за разпореждането на съда /указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса/ чрез управителя му С. А., като изрично е предупредено, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, като изложените от касатора възражения за недопустимост са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за образуване на т.д.№2682/2017г. по описа на СГС въз основа на искова молба, подадена от лице, което не е процесуално легитимирано, но дори да се приеме за обосновано това твърдение, то няма за последица недопустимост на въззивния акт, с който е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на ответника срещу постановеното по делото съдебно решение. Недопустимостта на исковото производство води до недопустимост и на постановеното в това производство съдебно решение, но не води до недопустимост на въззивната жалба срещу това решение, респ. на въззивното производство. Именно в рамките на въззивното производство следва да се осъществи инстанционен контрол на постановеното съдебно решение, вкл. проверка за неговата допустимост. Предмет на въззивен контрол в случая е първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, като определението на въззивния съд, постановено от компетентен състав, който е надлежно сезиран от въззивника, е валиден и допустим съдебен акт.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изобщо не е посочен правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и който да отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Това е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1290/12.04.2019г., постановено по ч.т.д. №1672/2019г. на Апелативен съд– София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.