О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр.София, 04.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3287 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Обжалвано е определение от 20.0.2014ч. по гр.д.№17031/2013г. на ГС София, с което е потвърдено определение на районния съд за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 07.03.2013г. и изпълнителен лист.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалният си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 11.09.2013г. по гр.д.№ 8864/2013г. по описа на РС София е обезсилена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 07.03.2013г. и изпълнителен лист, издадени в полза на [фирма] против [фирма].
С обжалваното опраделение съдът е потвърдил първоинстанционното определение. Прието е за установено, че въз основа на изпълнителния лист е започнато изпълнително производство срещу ответника „ [фирма]. Последният е получил покана за доброволно изпълнение на 22.03.2013г. и на 29.03.2013г. е подал възражение до РС София, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Установено е, че с разпореждане от 30.05.2013г. съдът е указал на заявителя, сега частен жалбоподател, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си срещу ответника, като му е указал, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането на съда е получено от жалбоподателя [фирма] на 03.07.2013г. , а с молба от 25.07.2013г. жалбоподателят е уведомил съда, че е предявил иск за установяване на вземането си от длъжника [фирма] пред Арбитражния съд при БТПП. С молба от 03.09.2013г. длъжникът, сега ответник по жалбата е поискал районният съд да обезсили издадената срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като заявителят не е завел установителен иск по реда на чл.415 ал.2 във вр. с чл.422 от ГПК. При тези данни въззивният съд е счел, че с о обжалваното определение от 11.09.2013г. съдът правилно е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист срещу длъжника, сега ответник, тъй като предявеният иск пред Арбитраждния съд на БТПП не може да се приравни на предявен иск пред съд и в този смисъл не може да се приеме за изпълнена нормата на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че частната жалба срещу определението навъззивния съд е недопустима. Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл.274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнение на присъденото вземане. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е и даденото разрешение в т.8 на ТД№4/2013г. на ОСГ ТК на ВКС, в която е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 20.01.2014г. по гр.д.№17031/2013г. на ГС София.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: