2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 09.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3676/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С решение № 25 от 10.02.2014 г. по в. гр. д. № 575/2013 г. Ловешкият окръжен съд обезсилил решение № 108 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 607/2010 г. на Никополския районен съд в частта, с която са отменени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове №№ 172, 173 и 174 от 2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, както и нотариални актове №N 32, 34 и 35 за последващи сделки и прекратил производството по делото в тази част; потвърдил същото решение, както и решение № 13 от 23.03.2012 г. по същото дело в останалата част, с която са уважени предявени срещу Б. К. К. и С. И. С. – К. искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договорите, сключени с първите три нотариални акта, и искове за собственост, и предявени срещу „А. – г. 5” КД искове по чл. 108 ЗС.
Срещу това решение е подадена от Б. и С. К. касационна жалба, която е върната от въззивния съд с разпореждане № 383 от 19.03.2014 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че цената на обективно и субективно съединените искове поотделно е до 5 000 лева, тъй като съгласно приложените по делото данъчни оценки на всички недвижими имоти, предмет на спора, нито един от тях не надхвърля посочения размер. При това положение съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Поддържа се в частната жалба, че цената на иска е сумата от данъчните оценки на 12-те броя имоти и тя възлиза на 7 516.20 лева. След като съединените искове не са разделени, въпреки исканията на жалбоподателите в този смисъл, то определящ за допустимостта на касационното обжалване е посоченият сбор. Като допълнителен довод е изтъкнато обстоятелството, че по същия спор е постановено предходно въззивно решение, положително за касаторите, което е било допуснато до касационно обжалване. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, а делото да бъде върнато за администриране на касационната жалба и изпращането й за разглеждане от ВКС.
От ответниците по частната жалба ищците по делото считат обжалвания съдебен акт за правилен, ответникът „А. – г.г 5” КД с променено наименование „Т. С. к. м. 5” КД не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира частната жалба за основателна по следните съображения:
Делото се разглежда за втори път от Ловешкия окръжен съд като въззивна инстанция, на когото е върнато след като предходното въззивно решение е отменено с решение № 116 от 26.07.2013 г. по гр. д. № 27/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК. Касационното производство е било образувано по жалба на ищците, подадена на 24.09.2012 г., т. е. при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г. /в сила от 21.12.2010 г./, въвеждаща като критерий за допустимост на касационното обжалване цената на иска, по който е постановено въззивното решение. При същата редакция на закона е и сега подадената от част от ответниците касационна жалба № 1848 от 18.03.2014 г. С определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /определение № 66 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 27/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./ съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като въпросът за допустимостта на касационното обжалване от гледна точка цена на иска не е обсъждан.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че въззивният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, не е овластен да преценява допустимостта на касационната жалба по критерия, въведен с чл. 280, ал. 2 ГПК, защото тази възможност е преклудирана с произнасянето за допускане на обжалването при първото касационно производство /в този смисъл вж. определение № 86 от 18.03.2014 г. по ч. гр. д. № 621/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. Възражението на ищците по делото, че предходното произнасяне не следва да се съобразява, защото тогава касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, е неоснователно. Ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК намира приложение по отношение на всички обжалвани въззивни решения, без оглед вида порок, от който евентуално са засегнати – нищожност, недопустимост или неправилност.
В обобщение, като е приел касационната жалба на ответниците К. за недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за администриране на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 383 от 19.03.2014 г., с което е върната касационната жалба на Б. К. К. и С. И. С. – К. срещу решение № 25 от 10.02.2014 г. по в. гр. д. № 575/2013 г. на Ловешкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ловешкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: