O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 12.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 130 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 14 624/09.12.2008 година на Ф. С. В. и Ф. З. В. , и двамата от гр. Х., приподписана от адв. Г. З. – АК Х. срещу въззивно Решение Nо 284 от 17.10.2008 година, по гр.възз.д. Nо 347/2008 година на Хасковския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 169 от 03.06.2008 година по гр.д.Nо 1747/2007 година на Хасковския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС срещу Ф. М. и М. М. на недвижим имот идентификационен номер 77195.729.320 по КК на гр. Х. с площ от 10 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда на 64.22 кв.м..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение,в частта , с която е прието, че не е доказан иска за собственост по заявения ревандикационен иск, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.1 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателите Ф. С. В. и Ф. З. В. , обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , поддържайки, че същественият материално правен въпрос -за придобиване на право на собственост на недвижим имот на основание придобивна давност, е разрешен в противоречие с Р Nо 346/2006 г. по гр.д. Nо 1366/2005 г. на ВКС IV отд., обективиращ трайно установена практика на ВКС, както и е съществен въпрос по който следва да се произнесе касационния съд за точното приложение на закона .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Ф, , с който се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като посочента съдебна практика касае хипотеза на придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имота от 12 000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Ф. С. В. и Ф. З. В. , е оставил в сила решението на районен съд по отхвърления им иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС срещу Ф. М. и М. М. за ревандикация на недвижим имот идентификационен номер 77195.729.320 по КК на гр. Х. с площ от 10 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда на 64.22 кв.м.. Прието е , че закупеният с частен договор недвижим имот от жалбоподателите ищци от 1982 година и упражняваната фактическа власт с намерение за своене на имота до заминаването на съпрузите за Т. през 1989 година , не е станал собственост на купувачите, тъй като лицето което е следвало да упражнява от тяхно име фактическото притежание на имота , не е сторило това след тяхното заминаване.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК.
Трайно установената практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 79 ал.1 ЗС и чл. 79 ал.2 ЗС изисква безусловно доказани факти на упражняване на фактическа власт в рамките на определения от закона период от време , както и на демонстрирано -чрез конкретни действия, достигнали до съсобственика на имота, или действия за отблъснато владението на същия. Безпротиворечива е съдебната практика и в хипотези по приложението на давността като оригинерен способ за придобиване правото на собственост по време на действие на ЗСГ, както и по отношение на реституирани недвижими имоти според тяхната характеристика. Разрешението , дадено с обжалваното решение е именно в тази насока,с обсъждане на обстоятелството , че имотът е възстановен като бивша земеделска земя по ЗСПЗЗ в терен по §4 , през 1996 година , поради което и доколкото е бил във фактическа власт до този момент в лице – полузвател, то не е могло в полза на жалбоподателите –ищци да тече давността дори само поради липса на упражнена фактическа власт.
Разглежданата хипотеза по приложение на института на давността . свързана с установяване на правно-релевантните факти, а не до тълкуване на последиците , не може да се приеме и като такава , изискваща ново тълкуване на закона, уеднаквяване на съдебна практика , което би довело до точното приложение на материалния закон и би било от значение за развитие на правото.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 14 624/09.12.2008 година на Ф. С. В. и Ф. З. В. , и двамата от гр. Х., приподписана от адв. Г. З. – АК Х. срещу въззивно Решение Nо 284 от 17.10.2008 година, по гр.възз.д. Nо 347/2008 година на Хасковския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 169 от 03.06.2008 година по гр.д.Nо 1747/2007 година на Хасковския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС срещу Ф. М. и М. М. на недвижим имот идентификационен номер 77195.729.320 по КК на гр. Х. с площ от 10 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда на 64.22 кв.м..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :