О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 22.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 471 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. К., И. С. К. и А. С. К., против решение от 13.11.2009 година, постановено по гр.д. №979/2005 година от Софийски градски съд, ІІ”г” отд., с което е оставено в сила решение от 16.07.2004 година, постановено по гр.д. №4575/2001 година, постановено от Софийски районен съд, 44 състав. С последното е отхвърлен като неоснователен предявения от С. И. К. /починал в хода на процеса, с наследници и страни на основание чл.120 от ГПК /отм./ жалбоподателите в настоящото производство/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, против И. И. Е. Ф. , като неоснователен.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба, с който се оспорва наличието на касационните основания за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Оспорва се и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, допустима е и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да счете предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за неоснователен, въззивният съд е приел, че липсват достатъчно доказателства за това, дали наследодателя на ищеца е притежавал процесния имот, както и че дори това де е така, то липсват доказателства, същия имот да е идентичен с имота, държан от ответницата по делото. Прието е, че и при наличие на идентичност между тези два имота, искът е неоснователен на следното основание: Имотът, придобит от ответницата е заменен с протокол на ТПС комисия, като е придобит от праводателя на ответницата. След извършването на две поредни замени по ЗТПС с представени по делото протоколи за извършените замени, преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, ответницата е закупила имота, който се владее от нея на основание извършената сделка. Съдът е приел, че извършеното разпореждане след извършената замяна е едно от изключенията, които разпоредбата на чл.18з, ал.3, изр.второ и трето от ППЗСПЗЗ въвежда, като пречка за възстановяването на правото на собственост, като е създал фикцията, че замяната е извършена от собствениците на имотите. Приел е, че са налице законовите предпоставки, изключващи възстановяването на правото на собственост върху имота, предмет на замяната, поради което ищците не се легитимират като собственици на имота по реституция. Липсата на първата от предпоставките за основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, е довела до извод за отхвърлянето на предявения иск.
В изложението на касационните основания към касационната жалба не се сочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Твърди се, че при разглеждането на делото въззивния съд е допуснал нарушения на процесуалните правила. Процесуалните нарушения са основание за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване са посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК и сред тях не е постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Позоваването на съществено процесуално нарушение в изложението на касационните основания за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд е неотносимо към производството по чл.288 от ГПК, поради което доводите в тази насока на жалбоподателя не следва да се обсъждат.
Съществуващите в изложението на касационните основания твърдения, касаещи факти по делото и невярното им възприемане според жалбоподателя от страна на въззивния съд са обстоятелства, касаещи възприетата от съда фактическа обстановка. Възприетите от съда факти по конкретното дело са въпрос на обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е сред основанията, които съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, могат да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване, поради което доводите в тази насока на жалбоподателя са неотносими в производството по чл.288 от ГПК.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – когато въззивния съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. При всички случаи, жалбоподателят е длъжен да посочи този въпрос, по който се е произнесъл според него въззивния съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, като в този смисъл са и тълкуванията, дадени с ТР №1/2010 по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2009 година, постановено по гр.д. №979/2005 година от Софийски градски съд, ІІ”г” отд., с което е оставено в сила решение от 16.07.2004 година, постановено по гр.д. №4575/2001 година, постановено от Софийски районен съд, 44 състав.
Председател: Членове: 1. 2.