О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр.София, 23.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 569/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. В. Г. и В. К. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 703/ 07.01.2009 г. по гр.д. № 1107/ 2008 г. в частта му, в която е оставено в сила решение на Районен съд – В. Търново по гр.д. № 1006/ 2007 г. за уважаване на исковете, предявени против касаторите от Г. Л. Г. и Д. Л. Г. С обжалваното решение е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Г като прехвърлител и В. В. Г. като приобретател, поради противоречие със закона.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото – за валидността на упълномощаването с нотариална заверка на подписа, извършено от изпълняващо нотариални функции лице. Според касаторите това упълномощаване е действително, щом е извършено в съответствие с изискванията на чл.81 и сл. от ЗННД, независимо от това, дали извършващият нотариалната заверка е извършена от съпруг на възползвалото се от упълномощителната сделка лице. Намесата на касационната инстанция се налагала (според жалбоподателите) за осигуряване на развитието на правото, поради необходимостта да се изостави досегашното тълкуване на закона и да се възприеме друго. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – Г. Л. Г. и Д. Л. Г. – оспорват жалбата. В подаденият от тях отговор се съдържат доводи, че няма основания нито за допускане на касационното обжалване, нито за отмяна на обжалваното въззивно решение. Ответниците молят жалбата да не се разглежда, евентуално – решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, валидно ли е упълномощаването с нотариална заверка на подписа, когато нотариусът е действал в нарушение на чл.471 ал.2 от ГПК (отм.), действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Обаче даденият отговор на този въпрос не налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на развитието на правото. Както в доктрината, така и в практиката на съдилищата тълкуването на посочените норми е еднозначно и не предизвиква затруднения. Ако нотариусът извърши нотариално действие по засвидетелстване на волеизявление, от което се облагодетелства негов съпруг, то действието е нищожно (чл.472 вр. чл.471 ал.2 от ГПК – отм.). В конкретния случай е прието от съда (и не се спори по този въпрос), че ответницата В, в качеството си на кмет, е заверила подписа на документ, обективиращ упълномощително волеизявление на Г. Г. спрямо трето лице, което да прехвърли на В. Г. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Към момента на извършване на нотариалното действие В. и В. Г. са били съпрузи. А това означава, че В. Г. е извършила нотариално действие по отношение на сделка, съдържаща разпореждане за облагодетелстване на съпруга й В. Г. Понеже извършването на това действие е забранено от чл.471 ал.2 от ГПК (отм.), то е нищожно съгласно чл.472 от ГПК (отм.). Нормите на чл.81 и сл. от ЗННД нямат нищо общо по въпроса за действителността на процесната заверка на подписа, тъй като те сочат компетентността на лицата с нотариални функции, а не и основанията за отвод на същите. Последните са визирани в процесуалния закон и нарушаването им е свързано от законодателя с пълната недействителност на извършеното. Нищожното действие се счита несъществуващо, т.е. не е налице нотариална заверка на подписа на упълномощителя Г. Г. в пълномощното, съответно това упълномощителното изявление не отговаря на изискванията за форма, изискуема от материалния закон (чл.37 от ЗЗД). Същото е прието от въззивния съд и това е в съответствие с трайното тълкуване на закона, възприето в доктрината и практиката. Няма причини, които да налагат изоставяне на това тълкуване и намесата на ВКС за даване на обратно тълкуване по същия въпрос.
Поради това не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 703/ 07.01.2009 г. по гр.д. № 1107/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: