О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2211/2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. В. против решение № 136/04.02.2016г. по гр.д.№ 2755/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2418/29.05.2015 г. постановено по гр.д.№ 2352/2011г. на Варненски РС. С последното е допусната съдебна делба между касатора и бившата му съпруга В. Д. П. при равни права на жилище с идентификатор 10135.5504.77.1.1 на втория етаж от триетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот 1124 по плана на 27 микрорайон [населено място] със застроена площ 118,35 кв.м., ведно с пет складови помещения и 41,117 ид.ч. от общите части на сградата и на гараж с площ 20,02 кв.м. с идентификатор 10135.5504.77.1.5, ведно с 7,537% ид.ч. от общите части на сградата.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон –чл. 92 ЗС и чл. 23 СК, защото не е отчетено, че правото на строеж за посочените два обекта е било лична собственост на касатора, при което делбата не може да се допусне при равни права, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е отложено съдебното заседание след като касатора е оттеглил пълномощията си от адв. Т., чрез който е бил призован и за необоснованост на извода, че жилището на първия етаж е съсобствено при равни права между страните.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса: 1. следва ли да намери приложение нормата на чл. 92 ЗС и съсобствеността върху дворното место да рефлектира върху правата на страните в съсобствеността на сградата. 2. следва ли с въззивното решение да бъде отменено първоинстанционното решение поради нарушение на правото на защита на касатора и лишаване на правото му на участие в процеса 3. следва ли при решаване плюс петитум решението да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол. Счита, че първия въпрос е неотносим, втория не е разрешен от съда в противоречие със съдебната практика, а по третия не е имало оплаквания във въззивната жалба, поради което не е обсъден от окръжния съд.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
С н.а. № 136,т.6/1956г. П. М. В. купува дворно место с площ 456 кв.м. С н.а. № 124/07.09.1972г. той и съпругата му В. В. даряват на касатора П. К. В. по 1/3 ид.ч., общо 2/3 ид.ч. Върху имота в периода 1986-1887 г. е изградена двуетажна жилищна сграда. П. В. към момента на изграждане на сградата е бил в брак с ответницата В. Д. П., сключен на 08.09.1985г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на 07.02.2007г. Съсобствеността върху построената в съсобственото дворно место сграда, възникнала на основание чл. 92 ЗС, е прекратена със спогодба от 07.12.1988г. по гр.д.№ 2317/1988г., в която са участвали всички съсобственици – П. и В. В., които са получили втория етаж, две складови помещения в приземния етаж и гараж и страните по настоящото дело П. и В. Венкови, които са получили в дял процесния първи етаж, ведно с пет изби в сутерения етаж и гараж на 20 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№ 2063//2008г. на Варненски ОС е отхвърлен иска за пълна трансформация на лични средства в изграждането на процесното жилище и гараж, предявен от касатора против ответницата. С това решение са преклудирани и доводите на ищеца за частична трансформация на лично имущество, каквото е преобразуваното лично право на строеж в собствеността на постройката. Искът на главновстъпилите лица М. Н. В. и К. М. В. за установяване по отношение на съделителите по настоящото дело, че те са собственици по давност на процесния първи етаж също е отхвърлен с влязло в сила решение № 897/13.06.2014г. по гр.д.№ 1947/2011г. на Варненски окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението за нищожност на доброволната делба от 1988г. поради това, че в нея са участвали всички съделители, че е ирелевантно при какви квоти са били съсобственици на дворното место преди спогодбата и че след отхвръляне на иска за пълна трансформация, делбата следва да се допусне при равни права между съделителите – бивши съпрузи.
По първия въпрос: следва ли да намери приложение нормата на чл. 92 ЗС и съсобствеността върху дворното место да рефлектира върху правата на страните в съсобствеността на сградата, въззивният съд е дал отрицателен отговор, който съответства на доказателствата по делото. След сключената спогодба между съсобствениците на сградата, съсобствеността върху нея е прекратена и това изключва принципа на приращението. Съгласно чл. 92 ЗС, принципът „собственика на земята е собственик на построеното върху нея” не се прилага, когато е установено друго. Със спогодбата от 1988г. е установено друго между страните, прекратена е съсобствеността между съсобствениците на дворното место, поради което поставения въпрос е ирелевантен за настоящия спор.
Въпросът: следва ли с въззивното решение да бъде отменено първоинстанционното решение поради нарушение на правото на защита на касатора и лишаване на правото му на участие в процеса, макар да е повдигнат във въззивната жалба не е обсъждан от въззивната инстанция е съобразила процесуалните си действия с това оплакване.
Производството по делото пред РС е било спряно до разрешаване на спора с третите лица- главно встъпили в настоящото производство за делба, чийто иск е отделен в отделно гр.д.№ 1947/2011г. на Варненски окръжен съд. След влизане в сила на постановеното по него решение № 897/13.06.2014г, производството е възобновено и е насрочено за 13.05.2013г. Призовката на касатора за това съдебно заседание е връчена на адв.Н.Т. на 28.04.2013г. Той не е възразил. В с.з. на 13.05.2013г. адв. Т. се е явил и е заявил, че доверителя му е оттеглил пълномощията от него и той му е върнал папката, поради което е помолил делото да се отложи. Ако връчването на призовката на адв. Т. е станало преди предаване на папката и оттегляне на пълномощното, той е могъл да предаде призовката на доверитуля си. Аксо това е станало след това, адвокат Т. не е следвало да приема призовката. При получаването й като пълномощник, той не е възразил. По делото не е постъпило заявление от касатора, че оттегля пълномощията си от адвокат Т.. Съгласно чл. 35, ал.2 ГПК, всички действия, извършени от съда до оттегляне на пълномощното са валидни. Такова е и призоваването на касатора чрез адвокат Т.. От касатора не е постъпило и искане за отлагане на делото, за да организира защитата си. При тези данни, съдът не е имал основание да отложи делото.
Съдът е разгледал делото в това съдебно заседание, приел е доказателствата, направил е доклад по делото и го е обявил за решаване. Във въззивната жалба П. В. е направил изрично възражение за това, че е нарушено правото му на участие в производството и е поискал допускане на нови доказателства – представяне на н.а. № 124/07.09.1972г. Въззивната инстанция не е приела, че на основание чл. 266 ГПК възможността за приемане на това доказателство е преклудиран, а напротив, приет е приложения към въззивната жалба нотариален акт, а относно поисканата СТЕ за определяне стойността на правото на строеж за първия етаж и гаража от цялата стойност на тези обекти в завършен вид с оглед преценяването им като трансформирано лично имущество, съдът е преценил за неотносимо. Така с действията си, въззивната инстанция е обезпечила възможността касатора да представи
Така Правото на касатора на участие в производството е обезпечено от въззивната инстанция. Правилото, въведено с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е, че ако с въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на процесуалните правила, допуснатите пропуски на първата инстанция следва да се поправят във въззивното производство. Затова не всяко оплакване във въззивната жалба изисква обсъждане във въззивното решение. Същественото е съдът да е извършил онези процесуални действия, които първата инстанция не е извършила или които е извършила в нарушение на процесуалните правила, а е била длъжна и могат да бъдат извършени от втората инстанция.
Следователно по втория правен въпрос не се допуска касационно обжалване, тъй като отговорът му не влияе на изхода от спора
По третия въпрос: следва ли при решаване плюс петитум решението да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане, въззивната инстанция също не се е произнесла изрично, но е предприела действия за уточняване на предявения иск в тази част, съгласно т.4 ТР № 1/17.07.2001 г. на ВС, постановено по отменения ГПК, но запазило действието си в тази част и при действието на новия ГПК – т.5 изр. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки, че поправената искова молба се счита редовна от подаването й, въззивната инстанция е приела обжалваното решение за допустимо изцяло. Така макар в първоначалната искова молба да е поискана делба на първия етаж от сградата, ведно с две избени помещения, които не са индивидуализирани от общо петте в сутерена, с уточнението на исковата молба е посочила, че до делба иска да се допуснат всички принадлежащи към жилището складови помещения в сутерена. Съдът е съобразил това уточнение, направено от ищцата, както и това, че по делбата от 1988 г. към жилището са предадени пет избени помещения в сутеренния етаж, а към втория етаж са придадени две складови помещения в приземния етаж. В кадастралната карта също са описани пет складови помещения към процесното жилище. Следователно страните са предали на петте складови помещения в сутерена характер на принадлежности към жилището на първия етаж. Недопустимо е да се извърши делба на жилището само с част от принадлежностите му, защото останалите три изби не са самостоятелен обект и не могат да останат съсобствени без съсобственост и върху жилище, към което се придават.
Така посочването в решението на пет избени помещения като принадлежност вместо на посочените в исковата молба две не води до частична недопустимост на решението на РС, респективно на въззивното решение и на това основание не се допуска касационно обжалване.
Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея, вписани в списъка по чл. 80 ГПК деловодни разноски за това производство до доказания размер с договора за правна помощ 600 лв., платени в брой.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/04.02.2016г. по гр.д.№ 2755/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. К. В..
ОСЪЖДА П. К. В. да плати на В. Д. П. деловодни разноски за това производство в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: