4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1595 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3755/27.V.2016 г. на Д. А. М. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против определение № 159 на Бургаския апелативен съд, ГК, с-в ІV-Б, от 20.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 4912/2013 г., с което е била оставена без уважение нейна молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на постановеното по това дело въззивно решение в частта му за разноските.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, частният касатор М. претендира касирането му и потвърждаване на първоинстанционното определение № 612/14.ІІІ.2016 г. на Бургаския ОС по ч. гр. дело № 432/2016 г.: за отказ да бъде допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск срещу него, който е следвало да бъде предявен от Р. Г. Д. и А. Т. Д. – двамата от [населено място]. Инвокиран е довод, че в процесния случай не били налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 439 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от значение за изхода на делото били следните три материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ Дали съставлява нов факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК възникналата в хода на изпълнителното пр-во промяна на носителя на вземането и с оглед на това допустимо ли е обезпечение на такъв бъдещ иск (отрицателен установителен – бел. на ВКС), при условие че молителят в обезпечителното пр-во обосновава правния си интерес от предявяването му чрез новонастъпил факт – цесия, която не е съобщена на длъжника?; 2./ Дали в процесната хипотеза /на несъобщена на длъжника цесия/, при която цесионерът е един от наследниците по закон на цедента, починал в течение на изпълнителния процес, обезпечителната мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 in fine ГПК, а именно спиране на изпълнението, следва да се допусне за цялата дължима сума или това спиране следва да се допусне като обезпечителна мярка само за горницата над наследствения дял на цесионера?; 3./ Дали е в правомощията на съответния съдебен изпълнител да прецени настъпило ли е действието на цесията, извършена по време на висящо изпълнително производство, респ. да конституира на това основание нов взискател по изп. дело, или преценката на тези факти може да бъде направена единствено в исковото пр-во по чл. 439 ГПК, поради което длъжниците по изпълнителното дело биха имали правен интерес от завеждането на такъв отрицателен установителен иск?
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокирани са доводи, че макар в текста на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за цесия от 12.ІІІ.2015 г. изрично да е било уговорено, че „цедентът А. Д. М. се задължава лично да уведоми длъжника за прехвърленото вземане”, това не е било сторено и до настоящия момент (този на подаването на писмения отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК – бел. на ВКС).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Д. А. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Атакуваното обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, изразяващо се в спиране на изпълнението, е било допуснато под условието на внесена в срок парична гаранция в размер на 16 493 лв., представляваща 10% от цената на претенцията на длъжниците Д.. Видно от уведомително писмо на ЧСИ с рег. № 804 до Бургаския апелативен съд с изх. № 4108/20.ІV.2016 г. е, че към така посочената дата определената парична гаранция е била внесена.
Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове, а според чл. 390, ал. 3 ГПК молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава винаги до родово компетентния съд по мястото на изпълнението, като допускането на същата обезпечителна мярка е правно възможно „само срещу представяне на гаранция”. Щом като в това обезпечително производство обективно не е възможно да се преценява дали бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства и точно затова е задължително внасянето на гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД /независимо дали парична или имотна/, не се извършва и преценка налице ли е правен интерес от предявяването му, а важи правилото на чл. 403, ал. 1, предл. 3-то ГПК за евентуално обезщетяване на настоящия частен касатор. Ето защо за процесното обезпечително пр-во се явява ирелевантно обстоятелството чия следва да е преценката /на съда или на съответния съдебен изпълнител/ относно това произвела ли е действие извършената цесия. В заключение, предвид установената обективна липса на правен въпрос от значение за изхода на обезпечителното дело, не следва атакуваното въззивно определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното на основание чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК определение № 159 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 25.ІІІ.2016 г. по ч. гр. дело № 136/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1595 по описа за 2016 г.