4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 15.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 429 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., приподписана от адвокат П. Х. срещу въззивно решение № 304 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 1333/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 527 от 10.05.2014 г. по гр. д. № 5894/2013г. на Старозагорски районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. И. Г. иск с правно основание чл.32 СК, за заплащане на сумата от 11933 лв., представляваща половината от заплатения остатък по договор за текущо потребление от 16.01.2007 г. с Банка Д., ЕАД, клон Стара З., като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с въззивното решение е дадено разрешение на материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, разрешени са в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според жалбоподателя решението на въззивния съд е в противоречие с решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 308/2012 г. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.32, ал.2 СК установява солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време на брака им, имащо за цел задоволяване на нужди на семейството; че когато един от бившите съпрузи удовлетвори кредитора, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие; за да бъде уважен искът по чл.127, ал.2 ЗЗД солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници, за да получи онова, което е платил над частта си.
Ответницата по касационната жалба М. И. Г., чрез адвокат П. С. в писмен отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват предпоставки за това. Не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са значение за изхода на делото. Претендира разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за сумата 11933 лв., Старозагорският окръжен съд е приел за установено, че средствата от получения от жалбоподателя по време на брака му с ответницата кредит от Банка Д., ЕАД, не са били изразходвани за семейни нужди. Прието е, че ответницата не отговаря солидарно за връщане на получената от бившия й съпруг заемна сума; че отговорността по чл.32, ал.2 СК е обусловена от конкретна преценка дали сумата получена по време на брака е била разходвана за нужди на семейството, а в случая това не е установено; че по брачното дело е утвърдено споразумение, в което страните са заявили, че получените по време на брака кредити остават на името на всеки един от тях, поради което само това е достатъчно ответницата да не носи отговорност за задължението, което ищецът е поел по силата на договора за кредит, тъй като е подписан само от него.
Повдигнатите в изложението въпроси доуточнени от настоящия съдебен състав са по приложението на чл.32, ал.2 СК. Съгласно установената съдебна практика съпрузите отговарят солидарно само в случаите, когато задължението е поето за задоволяване нужди на семейството. Презумпцията по чл.32, ал.2 СК е оборима, като оспорващият съпруг следва да докаже, че заеманата сума не е разходвана за семейни нужди. В този смисъл е и приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В цитираното и приложено решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр.д. № 3267/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. В случая приетото в решението, че след като получената от жалбоподателя заемна сума не е разходвана за семейни нужди, то солидарната отговорност на неучаствалия в договора за заем съпруг не може да бъде ангажирана не е в противоречие с установената практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 1333/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
Осъжда С. Г. С. от [населено място], [улица], вх.Б, ап. 50 да заплати на М. И. Г. от [населено място], [улица], ет.2, офис 13 сумата 500 /петстотин/ лева, направени разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: