3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
С., 15.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 368/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно определение № 73 от 20.01.2012 г. по ч. гр. дело № 304/2011 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.10.2011 г. по гр. дело № 650/2011 г. на Районен съд [населено място], с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за извършване на услуга с личен труд от 20.11.2008 г. сключен с Н. Х. Н., поради недопустимост на иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е въпроса – ако съдът е пропуснал да се произнесе по предявен инцидетно установителен иск, представлява ли пречка страната да предяви този иск в отделно производство с цел последваща отмяна на влязло в сила решение постановено на документ, чиято нищожност се претендира с установителния иск – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Н. Х. Н. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че с предявения иск се претендира нищожност на договора от 20.11.2008 г., поради липса на съгласие, който е бил представен като доказателство по дело между същите страни, по което с влязло в сила решение на основание чл. 128 КТ жалбоподателят е бил осъден да заплати на другата страна трудово възнаграждение. Прието е, че в това производство, жалбоподателят е следвало да изчерпи всичките си възражения относно валидността на договора, а не само възражението за неавтентичността на същия, като дори и договорът да е бил изключен от доказателствата като неавтентичен, решението не се основава единствено и само на този договор, а на всички останали писмени доказателства.
Според трайно установената съдебна практика, оспорването на истинността на документ от заинтересованата страна като преюдициален въпрос за изхода на делото, по което е представен е допустимо чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК /отм/) докато е висящо производството по това дело, в което документа е бил представен. След влизане в сила на решението по него, липсва правен интерес от установяване неистинността на документа, тъй като заинтересованата страна може да иска неговата отмяна само чрез установяване на подправката с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./). В този смисъл – опр. по ч.гр.д № 601/2009 г. ВКС; опр. по ч.гр.д № 601/20099 г. ВКС; решение по гр. дело № 1945/2008 г. ВКС; решение по т. д. № 125/2009 г. ВКС; опр. по гр.д № 302/2009 г. ВКС; решение по гр. д № 1203/2008 г. ВКС; решение по гр. дело № 93/1999г. ВКС, по приложението на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК (чл. 97, ал. 3 и ал. 4 ГПК /отм./) във вр. с чл. 303 ГПК (чл. 231 ГПК /отм./). Наличието на установена съдебна практика по въпроса за установяване неистинност на документ като отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пред. 1 ГПК на влязло в сила съдебно решение, по което документа е бил представен, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Основанието е заявено формално от жалбоподателя, без да са развити съображения за необходимост от промяна на установената съдебна практика, защото е неправилна, или защото това се налага от промяна в обществено – икономическите отношения.
По предявения иск, жалбоподателят извежда правния си интерес от възможността да предизвика отмяна на влязлото в сила съдебно решение, в което е представен договора, за който претендира, че е недействителен (нищожен), поради липса на съгласие, тъй като не е подписан от лицето посочено като негов издател. Оспорването на истинността на документа може да стане с отделен инцидентен установителен иск преди образуване на делото, в което документа може да бъде представен, може да бъде инцидентно оспорен в рамките на висящия процес, а ако е пропуснат срока за оспорване, може да се предяви отделен установителен иск и да се спре производството по делото, по което оспореният документ е представен. Ако решението е влязло в сила и е основано на подправен документ – жалбоподателят поддържа, че се намира в тази хипотеза, заинтересованата страна може по наказателен ред да установи подправката и да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303 т. 2 ГПК.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 73 от 20.01.2012 г. по ч. гр. дело № 304/2011 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :