О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
ГР. София, 02.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.06.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3274/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. срещу въззивното определение на Градски съд София /СГС/ по ч.гр.д. №19072/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 26.05.11 г., с което, според мотивите към въззивния акт, е върната частна жалба на касаторката от 25.02.11 г. по чл.419 ГПК и съдържащите се в нея възражение по чл.414 ГПК и възражение по чл.423 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е недопустима срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на частната жалба по чл.419 ГПК и на възражението по чл.414 ГПК, съгласно приетото в т.8 и т.5а от ТР №4/14 г. ОСГТК и следва да остане без разглеждане. Преграждащият характер на определението не се отразява на извода за необжалваемостта му – опр. по ч.гр.д. №1908/14 г. на трето г.о. на ВКС.
Частната жалба е допустима срещу въззивното определение по възражението по чл.423 ГПК, което се подава до въззивния съд и той – аналогично на разпоредбата на чл.307 ГПК, следва да се произнесе по приемането му, вкл. след проверка на срока по чл.423, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд необосновано и неправилно е приел, че първоинстанционният съд може да се произнесе и се е произнесъл и по приемане на възражението по чл.423 ГПК. Такова произнасяне първоинстанционното разпореждане не съдържа – с него първоинстанционният съд се е произнесъл за спазването на предвидения в закона срок за подаване само на частната жалба по чл.419 и на възражението по чл.414 ГПК. В практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №651/12 г. на ВКС, първо т.о., е разяснено, че разпоредбите на ГПК, уреждащи процедурата по подаването и администрирането на възражението на длъжника по чл. 423 ГПК не съдържат аналогични правила на тези, касаещи общия исков процес /задължение за проверка от първоинстанционния съд, чрез когото се подава въззивната жалба и правомощие да я върне, ако е просрочена – чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК; задължение на съда да администрира подадена срещу негово определение частна жалба и да я върне, ако е просрочена – чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262 ГПК; администрирането от въззивния съд на подадена касационна жалба и задължение да я върне при просрочие/. Дори възражението по чл. 423 ГПК да бъде подадено чрез районния съд /която хипотеза няма как да бъде избегната, ако длъжникът упражни и правата си по чл. 413 и чл. 419 ГПК/, съдът по заповедното производство няма правомощие да извършва преценката дали възражението „пред въззивния“ съд по чл. 423 ГПК е подадено в срок. Задължението на съда, издал заповедта е да препрати възражението на горния съд, който е компетентният да извърши преценка за редовността му, и ако постанови връщането поради просрочие /оставянето му без разглеждане/, тогава неговото определение да подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК.
В случая първоинстанционният съд не се е произнесъл за спазването на срока за подаване на възражението по чл.423 ГПК и не е върнал това възражение като просрочено с обжалваното разпореждане. Въззивният съд е излязъл извън предмета на произнасяне на първоинстанционния съд и е заместил предоставената му в рамките на компетентността по чл.423 ГПК самостоятелна преценка по приемане на възражението, с потвърждаване на преценка за същото, която първоинстанционният съд не може да направи и не е направил по делото. Затова в тази част въззивното определение следва да се обезсили и делото – върне на въззивния съд за произнасяне по постъпилото от длъжника, сега касатор, възражение по чл.423 ГПК, като се съобразят и указанията в т.15 от ТР №4/14 г. ОСГТК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. П. срещу въззивното определение на СГС по ч.гр.д. №19072/14 г. от 4.03.15 г., с която е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на частната й жалба по чл.419 ГПК от 25.02.11 г. и на възражението по чл.414 ГПК от същата дата.
ОБЕЗСИЛВА посоченото въззивно определение в частта , с която е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на възражението по чл.423 ГПК от 25.02.11 г. и връща делото на Градски съд София за произнасяне по постъпилото от длъжника В. П. възражение по чл.423 ГПК от 25.02.11 г.
Определението в частта за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: