1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
[населено място], 22.04. 2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. N 985 описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. З., подадена чрез процесуалния представител-адвокат С. Г. срещу въззивно решение № 354 от 17.11.2015 г. по гр.д.№ 569/2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 5 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 3073/2014 г. на Добричкия районен съд са отхвърлени предявените от Г. И. З. срещу [фирма], [населено място] и З. З. И. искове за прогласяване нищожност на учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека на [фирма], [населено място] като заемател и З. З. И. като заемополучател и ипотекарен длъжник върху ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 72624.609.1490 с обща площ от 328 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], както и върху ? ид.част от построената върху него сграда с идентификатор № 72624.609.1490.7 със застроена площ от 52 кв.м., представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, поради противоречие със закона, като учредена върху чужд имот, в частта за ? ид.ч. от посочените 1/2 ид.ч. от имотите.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: допустимо ли е при наличие на съдебно решение, което е постановено на основание чл.237 ГПК при признание на иска от ответната страна, което не е оспорено от никой от ответниците на никой етап от съдебното производство да се упражнява косвен съдебен контрол върху него и диспозитивът му следва ли да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт; допустимо ли е упражняването на права на трето лице- ответник в съдебното производство чрез възражение от друго трето лице – ответник при условие, че соченото за правоимащо лице е направило признание на иска; допустимо ли е трети лица позовавайки се на оригинерно основание да упражняват чужди права относно изтекла придобивна давност за друго лице, за да могат да черпят впоследствие права от това; допустимо ли е различно правно действие на съдебен акт постановен по чл.237 ГПК и съдебен акт постановен по общия исков ред; допустимо ли е незачитане на влязло в сила съдебно решение, което е постановено от същия съд; каква е разликата в действието на съдебно решение, с което е прогласена нищожност на договор за дарение и приравнява ли се неговото действие с действието на решение, което е постановено при разваляне на договор за дарение, както и кога настъпват правните последици при всяко едно от тях; допустимо ли е постановяването на съдебен акт от съдия докладчик, който сам цитира административни актове, които засягат и него лично. Жалбоподателят счита, че поставените въпроси са обусловили изхода на делото.
В писмения отговор на касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. В.- П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва изведен съществен правен въпрос, който е решен в обжалваното решение и който е от значение за точното прилагане на закона. Ответницата З. З. И. изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил решението на първата инстанция е отхвърлил исковете на жалбоподателката за прогласяване нищожност на ипотечен договор от 11.06.2012 г. Приел е, че ответницата З. И. заемополучател и ипотекарен длъжник е собственица на имота върху който е учредена ипотеката. Договорът за дарение от 17.12.1997 г., е валиден и е породил транслативен ефект в полза на надарената- ответницата И.. Същият е изповядан от лице с надлежна нотариална компетентност и не е нищожен, поради опорочена форма на нотариалното удостоверяване. Приел е, че с влязлото в сила на 24.04.2014 г. решение по гр.д. № 5130/2013 г. на Д., постановено по реда на чл.237 ГПК е прието за установено в отношенията между страните по него Г. И. З. и З. З. И., че договорът за дарение от 17.12.1997 г. е нищожен, поради неспазване на предписаната от закона форма, тъй като бил сключен от лице, което не било оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Приел е, че това решение няма сила на пресъдено нещо спрямо ответното дружество и не може да му бъде противопоставено, тъй като то не е било страна по гр.д. № 5130/2013 г. на Д., няма качеството на правоприемник в хода на процеса или след приключване на процеса по това дело на някоя от страните. Изложил е съображения и че ответното дружество претендира самостоятелни права върху имота, предмет на дарението от 17.12.1997 г., чиято нищожност е обявена с решението по гр.д. № 5130/2013 г. на Д. и влязлото в сила решение не може да му се противопостави. В обобщение съдът е приел, че договорът за дарение от 17.12.1997 г. не е нищожен на посоченото основание- липса на предписаната от закона форма и ответницата З. З. И. е собственик на подарения имот върху който на 11.02.2012 г. е учредена ипотека. Договорът за учредяване на ипотека не е сключен в противоречие на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД и не е нищожен. Исковете за прогласяване на неговата нищожност в частта за ? ид.ч. от ипотекирана ? ид.ч. от процесните имот и сграда, като неоснователни са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения от жалбоподателя въпрос допустимо ли е при наличие на съдебно решение, което е постановено на основание чл.237 ГПК при признание на иска от ответната страна, което не е оспорено от никой от ответниците на никой етап от съдебното производство да се упражнява косвен съдебен контрол върху него и диспозитивът му следва ли да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че решението по гр.д. № 5130/2013 г. на Д. има сила на пресъдено нещо само за страните по делото, не и за дружеството, което е трето лице. И. и заложното право, доколкото са конституирани от длъжника върху принадлежащи нему вещи, са производни от правото на собственост на длъжника върху вещите, обект на ипотечното или заложното право. Спрямо тия права, кредиторът е конститутивен правоприемник на длъжника. Като такъв, той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, с която между длъжника и едно друго лице е установено преди учредяване на ипотеката или залога, че в полза на длъжника върху ипотекираната или заложената вещ съществува или не съществува право на собственост. Затова разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо ипотечния или заложния кредитор на решения относно правото на собственост върху ипотекираната или заложена вещ, постановени преди учредяването на ипотеката или залога между техния учредител и едно друго лице, е проява на зависимост в правното положение на правоприемника от правното положение на праводателя. В конкретния случай ипотеката е учредена на 11.02.2012 г., т.е. преди предявяване на исковата молба по гр.д. № 5130/2013 г. на Д., по което е постановено влязлото в сила на 24.04.2014 г. решение, с което сключеният между жалбоподателката и ответницата И. договор за дарение от 17.12.1997 г. е обявен за нищожен. Затова дружеството не е обвързано от силата на пресъдено нещо на това решение и даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в константната съдебна практика.
По въпросите допустимо ли е упражняването на права на трето лице- ответник в съдебното производство чрез възражение от друго трето лице – ответник при условие, че соченото за правоимащо лице е направило признание на иска; допустимо ли е трети лица позовавайки се на оригинерно основание да упражняват чужди права относно изтекла придобивна давност за друго лице, за да могат да черпят впоследствие права от това, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са обсъждане от въззивния съд и не са обуславящи за изхода на делото. Съгласно даденото в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Въпросът допустимо ли е различно правно действие на съдебен акт постановен по чл.237 ГПК и съдебен акт постановен по общия исков ред също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. съд е изложил съображения относно приетото от него, че влязлото в сила решение по гр.д. № 5130/2013 г. на Д. няма сила на пресъдено нещо спрямо ответното дружество. В обжалваното решение не са изложен мотиви, с които да се разграничава действието на съдебен акт постановен по реда на чл.237 ГПК и по „общия ред”, какъвто е поставения въпрос.
По въпросите допустимо ли е незачитане на влязло в сила съдебно решение, което е постановено от същия съд; каква е разликата в действието на съдебно решение, с което е прогласена нищожност на договор за дарение и приравнява ли се неговото действие с действието на решение, което е постановено при разваляне на договор за дарение, както и кога настъпват правните последици при всяко едно от тях; допустимо ли е постановяването на съдебен акт от съдия докладчик, който сам цитира административни актове, които засягат и него също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са разрешавани в обжалваното въззивно решение и не са обуславящи за изхода на спора.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 354 от 17.11.2015 г. по гр.д.№ 569/2015 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: