О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 416
гр. София 22. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2427/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] [населено място] пазар против въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 26.11.2012г. по гр.д.№ 199/2012г. в частта, в която е отменено решението на Новопазарския районен съд № 154 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 634/2007 г. и е уважен предявеният от [фирма] [населено място] ревандикационен иск за предаване владението на движими вещи.
В срока за отговор, по реда на чл.287 ал.2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от [фирма] [населено място] против решението в частта, в която не е уважена подадената въззивна жалба.
Касационните жалби са подадени в срок и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК.
По основната касационна жалба на [фирма] [населено място].
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени два правни въпроса:
1. Считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл.301 от Търговския закон. Касаторът поддържа, че по този въпрос мотивите в обжалваното решение противоречат на практиката на ВКС – решение 1859/2001 г. по гр.д.№ 359/2001г. на ВКС, V г.о., решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д.№ 384/2009г. на ВКС, V г.о. Цитирани са и определения на ВКС, които са постановени по реда на чл.288 ГПК, но те не се обхващат от съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, защото в тях не се разрешават материалноправни въпроси по съществото на спора. Съгласно ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК съдебната практика по чл.280 ал.1 т.1 и 2 включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./; тълкувателни решения на общото събрание на гражданската или на търговската колегия или общо на двете колегии на ВКС, както и решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът за приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ не е от съществено значение за настоящото дело, защото касаторът [фирма] не черпи права от тази сделка, а от последващо прехвърляне на собствеността и се е позовал на разпоредбата на чл.78 ЗС като придобил на възмездно основание владението на движимите вещи от несобственик, без да знае това. Решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с отсъствие на всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗС, които трябва да са налице, за да се придобие собствеността на това основание. Прилагането на чл.301 ТЗ е от значение за валидното придобиването на собствеността на спорните машини и съоръжения от праводателя на [фирма] , но не е достатъчно при отсъствието на останалите предпоставки на разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗС – получаване на владението и добросъвестност на купувача, които съдът е приел за недоказани , за да се зачете поддържаното придобивно основание. По тези съображения не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не са налице и поддържаните специални основания на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
В решение № 1859 от 16.11.2001г. по гр.д.№ 359/2001г.на ВКС е прието, че установената по чл.301 ТЗ презумпция за потвърждаване на търговска сделка, сключена без представителна власт, влиза в действие, ако търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването.
В решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д.№ 384/2009г. на ВКС, V г.о. , постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК е прието, че когато е сключен договор , по който търговецът е ненадлежно представляван , потвърждаването на договора не е необходимо да бъде изрично, за разлика от гражданските правоотношения, достатъчно е търговецът да не се противопостави веднага след узнаването т.е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие.
Въззивният съд не е приложил презумпцията на чл.301 ТЗ , като е посочил, че фактическият състав на разпоредбата изисква търговецът – продавач, който не е бил надлежно представляван, да не се е противопоставил веднага след узнаването на сделката, а по делото липсват надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване на търговското дружество – продавач, респ. на неговия законен представител, или пълномощник, за сключени от негово име договори за търговски продажби. Тези правни изводи не противоречат на тълкуването на разпоредбата в посочените решения на ВКС.
2. Вторият въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика е дали стоковите фактури като частни документи, имащи обвързваща за съда доказателствена сила следва да се обсъждат наред с всички доказателства по делото и плащането по такива фактури поражда ли правните последици на чл.301 ТЗ. Касаторът е посочил, че този въпрос е разрешен по различен начин в решение № 430 от 28.06.2011 г. по гр.д.№ 45/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , но представеният съдебен акт е определение по чл.288 ГПК, което както вече се посочи по предния въпрос, не формира противоречива съдебна практика.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на [фирма] [населено място] пазар не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника „Опаковъчно стъкло” [населено място] следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 9500 лв. , представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.02.2013г. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
След като не се допуска касационно обжалване по основната касационна жалба, насрещната касационна жалба не следва да се разглежда на основание чл. 287 ал.4 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 26.11.2012г. по гр.д.№ 199/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] пазар да заплати на [фирма] [населено място] основната касационна жалба не се разглежда, уважава, насрещната касационна жалба на [фирма] [населено място] сумата 9500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: