О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 24.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5605 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. К. Г. и Б. П. Д., чрез адвокат А. С., срещу въззивното решение от 3.07.2014 год. по гр. д. № 320/2014 год. на Сливенския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното разпореждане на наследодателя Б. Х. Г., починал на 9.08.2012 год., направено със саморъчното му завещание от 17.11.2011 год. в полза на И. К. Г. с ? ид. ч. и е възстановена запазената част на М. Т. Б. и И. Т. Т., в качеството им на наследници на Т. Б. Т., починала на 9.08.2013 год., от наследството на Б. Х. Г. в размер на ? ид. ч. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната съдебна делба на имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 20, идентификатор № 67338.524.16.1.20, със застроена площ 60.50 кв. м., ведно с избено помещение № 20 и право на строеж и 1.09 % ид. ч. от общите части на сградата между М. Т. Б. с дял 1/ 16 ид. ч., И. Т. Т. с дял 1/ 16 ид. ч. и Б. П. Д. с дял 14/16 ид. ч. и са присъдени разноските.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение по изложените съображения с искане за неговата отмяна в частта по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и обезсилването му в частта по допускане на делбата, респ. отхвърляне и на иска за делба на апартамента.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат противоречие с цитираното решение № 34 от 12.05.2014 год. по гр. д. № 3542/2013 год. на ВКС, І г. о. по правните въпроси: как следва да се извършва преценката дали е накърнена запазената част от наследството – определя ли се наследствена маса като имущество и стойност или е достатъчно да се определи в процентно съотношение от цялото наследствено имущество и относно правните последици от намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на наследник с такава, ако имотът е прехвърлен на трето лице преди предявяване на иска за делба.
В писмен отговор М. Т. Б. и И. Т. Т., чрез адв. Н. П., оспорват наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по съображения, че не е налице противоречие по поставените въпроси с оглед неотносимостта на цитираната съдебна практика към настоящия казус.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
Въззивният съд приел, че първоначалната ищца Т. Б. Т., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон, е наследник със запазена част от наследството на нейния баща Б. Х. Г., в определения от правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 3 ЗН размер на тази част – ? ид. ч. Същата е накърнена с оставеното от него саморъчно завещание в полза на съпругата му И. Г., което представлява универсално завещателно разпореждане с цялото му имущество, поради което и не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, а завещателното разпореждане следва да се намали с размера на накърнената запазена част от наследството, която се възстановява на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на наследниците на починалата в хода на производството Т. Т..
Въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответницата И. Г. за заплащане на дела на накърнената запазена част от наследството на общия наследодател с плащане на сума в размер на 5 000 лв. в полза на първоначалната ищца, поради липса на несъмнени доказателства за плащане на тази сума, както и за основанието за това с оглед начина за определяне на запазената част на наследник с такава, с оглед характера на завещателното разпореждане като универсално, при което е недопустимо остойностяване на дела.
С оглед основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН въззивният съд приел наличие на съсобственост между наследниците на ищцата Т. Т., упражнила правото си на възстановяване на запазената си част от наследството на баща й, и ответника Б. Д., приобретател по разпоредителната сделка на наследника на същия по направеното в негова полза завещание – И. Г., преживяла съпруга на общия наследодател Б. Г.. При определяне на дяловете съдът е съобразил размера на възстановената запазена част, наследственото правоприемство, настъпило в хода на производството и обстоятелството, че искане за възстановяване на запазена част не е направено от другия наследник /К. Б. Д./, и разпоредителната сделка от наследника, в полза на който е направено завещанието на наследодателя. /В частта, с която искът за делба срещу наследниците по закон на общия наследодател е отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в сила/.
Следователно, релевантният въпрос за изхода на делото по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН касае характера на завещателното разпореждане като универсално такова, което изключва приложението на чл. 31 и чл. 30, ал. 2 ЗН, както е прието в задължителната съдебна практика – ТР № 3/2013 год. ОСГК на ВКС, решение № 276 от 5.03.2014 год. по гр. д. № 2959/2013 год. І г. о. на ВКС, решение № 57 от 7.05.2014 год. по гр. д. № 5702/2013 год. І г. о. на ВКС. В тях се приема, че когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез общо /универсално/ завещание не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със запазена част би могъл да я получи. Поради това в тези случаи намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл. 29 ЗН, както е процедирал и въззивният съд в обжалваното решение. Затова и цитираното от касаторите решение № 34 от 12.05.2014 год. по гр. д. № 3542/2013 год. на І г. о. на ВКС е неотносимо към настоящия казус, тъй като в него е разгледан иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на направено от наследодателя дарение. Поради това и произнасянето по въпроса за наличието на съсобственост между ищците и приобретателя по сделката на един от наследниците, ползващ се от завещателното разпореждане, също не е в противоречие с решението, на което се позовават касаторите. Участието в делбата на приобретателя по сделката с наследника, в чиято полза е завещанието, намалено до размера на запазената част на друг наследник, е в резултат на валидното разпореждане с частта от наследството, извън реализираното намаление /а в случая предмет на разпореждане е и притежаваната от прехвърлителката собствена ид. ч. от прекратената съпружеска общност/. Въззивният съд не се е произнасял по приложението на чл. 37 ЗН, който не е относим в случая, тъй като касае разпореждане на заветник или надарен със завещания или подарен имот, какъвто не е случаят.
В заключение следва извод за липса на релевираното основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците по касация М. Б. и И. Т. направените в него разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.07.2014 год. по гр. д. № 320/2014 год. на Сливенския окръжен съд, по подадената от И. К. Г. и Б. П. Д. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда И. К. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 7, ап. 20 и Б. П. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 7, ап. 35 да заплатят общо на М. Т. Б. от [населено място], [улица] и на И. Т. Т. от [населено място],[жк], [улица], № 15, [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 2, ап. 4 направените разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: