2
определение по гр.д.№ 3618 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 24.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3618 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мима Е. Х. срещу решение № 17 от 20.02.2014 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1487 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 154 от 02.10.2013 г. по гр.д.№ 764 от 2012 г. на Свищовския районен съд в частта му за изнасяне на делбения имот на публична продан.
В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Когато има двама наследодатели и се преценява дали са налице условията за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, относно двамата наследодатели ли следва да е налице изискването предявилият претенцията за възлагане наследник да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството и 2. Когато наследникът е живял трайно с наследодателя към момента на смъртта му в помещение, находящо се на приземния етаж /наименовано укритие и изба/, което помещение е прилежащо към основния обект /жилищен етаж от сградата/ и е живял само 1 месец на този жилищен етаж, това достатъчно ли е да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.349, ал.2 от ГПК.
В писмен отговор от 29.04.2014 г. ответниците Е. М. С., Б. М. С. и Заиде А. С. оспорват жалбата. Претендират за направените пред ВКС разноски за адвокат по делото.
В писмен отговор от 19.05.2014 г. ответницата Невшан Е. М. заявява, че счита касационната жалба за основателна.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване на въззивно решение може да бъде само въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК- такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да посочи такъв въпрос, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда други правни въпроси, извън посочените от касатора, освен по нищожността или недопустимостта на обжалваното решение.
В настоящия случай касаторката не е посочила правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които биха могли да обусловят допускането на касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд:
1. Първият поставен правен въпрос /когато има двама наследодатели и се преценява дали са налице условията за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, относно двамата наследодатели ли следва да е налице изискването предявилият претенцията за възлагане наследник да е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството/ не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което по същество е отхвърлена претенцията на Мима Х. за възлагане на втория жилищен етаж от сградата по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, не защото Х. не е живеела в процесния имот към моментите на откриване на двете наследства /и към момента на откриване на наследството на майка й М. М. Я. и към момента на откриване на наследството на баща й Е. С. Я./, а защото от събраните по делото доказателства /удостоверение за настоящ и постоянен адрес и свидетелски показания/ се установявало, че Х. не е живеела при родителите си към нито един от горепосочените два момента: нито към момента на откриване на наследството на майка й през 1988 г., нито към момента на откриване на наследството на баща й през 1994 г.
Независимо от горното, касационното обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано, тъй като не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: по въпроса вече има постановена задължителна съдебна практика /например решение № 19 от 08.02.2013 г. по гр.д.№ 619 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
2. Вторият посочен от касаторката правен въпрос /когато наследникът е живял трайно с наследодателя към момента на смъртта му в помещение, находящо се на приземния етаж /наименовано укритие и изба/, което помещение е прилежащо към основния обект /жилищен етаж от сградата/ и е живял само 1 месец на този жилищен етаж, това достатъчно ли е да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.349, ал.2 от ГПК/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за изнасяне на имота на публична продан и по същество е отхвърлил претенцията на касаторката за възлагане на този имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, не защото към момента на откриване на наследството касаторката Мима Х. е живеела с наследодателя Е. Я. в помещение на приземния етаж, което е принадлежност към жилищния етаж, а не на самия жилищен етаж, а защото по делото въобще не е било доказано Мима Х. да е живеела трайно с наследодателя към момента на откриване на наследството му, а напротив- доказано било от удостоверението за постоянен и настоящ адрес на Х. и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че тя не е живеела с наследодателя на адреса, на който се намира процесния имот, към момента на откриване на наследството на Я..
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Е. М. С., Б. М. С. и Заиде А. С. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 20.02.2014 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1487 от 2013 г.
ОСЪЖДА Мима Е. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Е. М. С., Б. М. С. и Заиде А. С., тримата със съдебен адрес- [населено място], [улица], кант.205 чрез адв.С. К. на основание чл.78 от ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.