O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 25.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6853 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 4644/ 02.09.2013 год. на С. С. Г. от [населено място], Ш. област заявена чрез адв. Г. П.- АК Ш. срещу Решение Nо 185 от 12.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 296/2013 год. на ОС-Шумен по уважения ревандикационен иск.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция с което е уважен иска на С. Ч. Б. по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на С. С. Г. от [населено място], област Ш., че ищцата С. Ч. Б. е собственик на недвижим имот : 2/5 идеални части от ПИ с идентификатор Nо 83510.659.317 по КК на [населено място], съставляващ УПИ IX- 4961 в кв. 59а, заедно със сутерен със застроена площ от 58.54 кв.м. в сграда с идентификатор Nо 83510.659.317.1 по КК на [населено място] и ответникът С. С. Г. е осъден да предаде владението му, след като не е приел за доказано правоизключващото възражения на последния за придобивна давност.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 70 ЗС чл. 79 ал.2 ЗС и процесуалните правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че въпросите : когато едно лице владее вещта на правно основание , годно да го направи собственик- нотариален акт , без да знае , че праводателите му не са собственици, следва ли той да има „анимус”за завладяване или в този случай владението е инкорпорирано в триадата на правото на собственост –владение , ползване разпореждане?, следва ли, предвид изложеното, този собственик да демонстрира това свое поведение на някого, който дори в случая не знае че съществува/ съсобственика на разпоредения имот ? Пречи ли непълнолетието за придобиването на имоти по давност, още повече че се касае до добросъвестно владение по см. на чл. 70 ЗС ? Какво е значението на вписването на титула за собственост, след като НА Nо 46/1993 година е вписан при сключване на сделката, а съдебния протокол по чл. 292 ГПК е вписан през 2001 година и има ли това отношение към добросъвестното владение ? са произнесени в противоречие с други решения на ВС/ВКС – а именно Р 507 от 01.07. 1994 год. по гр.д. Nо 381/1994 г. ВС-I г.о., Р 1381 от 26.01.2009 год. по гр.д. Nо 4762/2007 год. на ВКС-II отд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима при спазен срок за обжалване и цената на заявения иск за собственост над 5 000 лв.
След преценка на наведените доводи за допускане на касационното обжалване в рамката на закона ,настоящият състав намира , че не може да се допусне касационно обжалване.
Не може да се приеме , че е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като съгласно разясненията на ТР 1/20909 год. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на това основание , касаторът следва да е посочил в противоречие с коя задължителна съдебна практика е произнесеното от въззивния съд решение по изведения правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Посочените съдебни решения са постановени в правомощията на ВС/ВКС като трета редовна инстанция/ чл.218а и сл. ГПК/ , постановените решения са по конкретни дела и не съдържат мотиви , които имат за цел едно по общо , абстрактно тълкуване на правната норма- арг. правомощия на ВКС по чл. 291 ГПК.
Касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т..3 ГПК не може да се допусне , тъй като изведените правни въпросите съдържат конкретни фактологични параметри, които не са установени или изобщо не са релевирани по делото , не касаят въпросите, разрешение в предметната рамка на спора и в този смисъл не са обусловили изхода на спора. В случая съдът , по релевираното правоизклюващо възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, е приел ,че не е налице осъществено владение от страна на С. Г. по отношение на спорния недвижим имот в смисъл на осъществена фактическа власт на имота с намерение за своене , след като собственикът на имота и праводател на ищцата – нейния баща Ч. Б., като единствен наследник на Н. А. М./ Н. А. З. / поч. 27.12.1993 год. получила имота като реален дял в делбата с Р. Ф. Б. /Г. Б./- праводател на С. Г.- НА Nо 46/ 1993 година, е ползвал респ. владял имота като собственик по наследство от майка си до смъртта си през 2011 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 4644/ 02.09.2013 год. на С. С. Г. от [населено място], Ш. област заявена чрез адв. Г. П.- АК Ш. срещу Решение Nо 185 от 12.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 296/2013 год. на ОС-Шумен по уважения ревандикационен иск.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :