4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 25.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 77/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от А. М. Т. срещу определението от 10.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3750/2008 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът Л. Т. С. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9302/2008 г. на Софийския районен съд в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 1 и 2 вр. чл. 298, ал. 2 ГПК по предявения от А. М. Т. срещу Л. Т. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ апартамент № 89 в [населено място], ж. к. „Н. ІV”, бл. …. /стар № 3а-3б/, вх. Б, ет. 12.
В частта, с която производството е прекратено по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, първоинстанционното определение е влязло в сила като необжалвано.
Данните по делото сочат, че първоначални собственици на спорния апартамент са били Т. М. С. и М. С. С., които с договор за замяна от 03.02.1992 г., сключен с н. а. № 5/1992 г., го прехвърлили на сина си – ответника по настоящото дело Л. Т. С.. Последният с н. а. № 44 от 20.07.2004 г. го продал на Т. В. А., а той от своя страна, заедно с Р. К. А., се разпоредили с вещта чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 124 от 05.08.2004 г., в полза на С. К. К..
С. К. К. е предявил срещу Л. Т. С. иск за ревандикация, но същият е отхвърлен с решение от 18.10.2006 г. по гр. д. № 7188/2006 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 08.11.2006 г. и вписано на 23.01.2007 г.
Въпреки наличието на това решение, на 20.12.2007 г. с н. а. № 83/2007 г. С. К. К. продал на А. М. Т. имота по исковата молба. Легитимирайки се за собственица на посоченото придобивно основание, тя предявила иск за ревандикация срещу Л. Т. С., но първоинстанционният съд приел, че съобразно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение от 2006 г. обвързва ищцата като правоприемник на С. К. К., чийто иск за собственост е отхвърлен. Затова, и предвид чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК, прекратил производството по делото.
Въззивният съд, споделяйки горните мотиви, препратил към тях съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Посочил, че в исковата молба ищцата не се е позовала на н. а. № 44/2004 г., който е и представен едва с частната жалба, подадена от А. Т.. Въпреки това го обсъдил, но намерил, че се касае за обстоятелство, възникнало преди приключване на устните състезания по делото – през 2004 г., и позоваването на него е преклудирано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 7188/2006 г. на Софийския районен съд; освен това влязлото в сила решение от 2006 г. е било вписано на 23.01.2007 г. – преди придобиването на спорния имот от ищцата с н. а. № 83 от 20.12.2007 г., и това изключва нейната добросъвестност, тъй като тя е могла да узнае за решението при справка в службата по вписванията.
Така постановеното определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. То се допуска, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи на първо място въпроса кои обстоятелства би следвало да се тълкуват като новонастъпили, какъв е правният критерий, който да бъде прилаган еднозначно от съдилищата; сочи, че бездействието от страна на ищеца – в случая непозоваването в исковата молба на н. а. № 44/2004 г., следва да бъде поправено посредством процесуалните напътствия на съда, който е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл. 7, ал. 1 ГПК; че евентуалното неизлагане и непредставяне на факти и на доказателства за съществуването им не представлява основание за връщане на исковата молба, а би породило последиците по чл. 147 ГПК.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В разглеждания случай изходът на спора по допустимостта на предявения иск за ревандикация на недвижим имот не е в зависимост от определянето като новонастъпил на посочения от ищцата факт – покупко-продажбата по н. а. № 44/2004 г. Това е така, защото, макар да е посочил в мотивите към обжалваното определение, че не се касае за ново обстоятелство, въззивният съд го е обсъдил и е формирал въз основа на него фактически и правни изводи, които не са променили приетото от първоинстанционния съд, че искът е недопустим. В този смисъл общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице и затова и не следва да се извършва съпоставка между обжалваното определение и представените с изложението съдебни актове, в които е обсъден въпросът за приложението на чл. 147 ГПК – определение от 06.02.2009 г. по ч. гр. д. № 87/2009 г. на Софийския градски съд и определение № 856 11.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 425/2008 г. на Врачанския окръжен съд.
На следващо място жалбоподателката счита за нееднозначна и недостатъчна съдебната практика по прилагането на един от принципите на гражданското /процесуално/ право, обективиран в чл. 8 ГПК. Позовава се на определение № 230 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 239/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., според което съгласно чл. 8, ал. 1 ГПК всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, а съгласно ал. 3 съдът осигурява възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, както и да изразят становище по тях.
Въпросът е поставен във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че както решението по гр. д. № 7188/2006 г., така и н. а. № 44/2004 г., са станали известни на ищцата по повод прекратителното определение, и в тази връзка тя е възразила, че не й е била предоставена от първоинстанционния съд възможност да вземе становище по доказателствата, представени с отговора на ответника, да направи възражения и да ангажира доказателства, което е недопустимо с оглед разпоредбите на чл. 140, чл. 145 и чл. 147 ГПК. Такива оплаквания се съдържат и в частната касационна жалба, в която се обсъжда уредената в процесуалния закон процедура за разглеждане на делата – чл. 140 и сл. ГПК, и се сочи, че производството по делото е прекратено само въз основа на доказателства, представени от ответника, като в нарушение на основните начала в гражданския процес съдът е отнел правото на ищцата да бъде изслушана и да вземе становище по представените от ответника доказателства и по никакъв начин не й е оказал съдействие за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
Макар действително първоинстанционният съд да е приел иска за недопустим, без преди това да изпрати преписи от отговора по чл. 131 ГПК, от представените с него доказателства и от предявения насрещен иск, становището на ищцата по тях е изразено във въззивната жалба, с която е представен и н. а. № 44/2004 г. Доводите и възраженията й, както и посоченото доказателство са били обсъдени в мотивите към обжалваното определение и затова не може да се счете, че въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената от жалбоподателката съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито е налице нееднозначна и недостатъчна съдебната практика по поставения въпрос, което да е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. След като е проверил допустимостта на предявения иск и е достигнал до същия извод, както първоинстанционния съд, въззивният съд не е имал основание да отменя първоинстанционното прекратително определение.
На последно място според жалбоподателката «от съществено значение за развитието на правото би било да се даде категорично решение относно въпроса дали влязло в сила решение преклудира със силата на пресъдено нещо новонастъпили и новооткрити обстоятелства, касаещи същия предмет на правен спор, но между други страни, или последните са достатъчно обстоятелство да възникне, да се развие и да приключи с постановено решение един нов съдебен процес”. Въпросът изхожда от предпоставката, че е налице ново обстоятелство, но както се посочи, квалифицирането по този начин на договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 44/2004 г., е ирелевантно за допустимостта на предявения от жалбоподателката иск. Доказателството е обсъдено от въззивния съд, а въпросът дали формираният от него извод съответства на разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК, касае правилността на опрделението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Определение № VІ-664 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 99/2011 г. на Бургаския окръжен съд е по въпроса за реда, по който следва да бъде извършено последващото субективно съединяване на искове при условията на необходимо другарство и задълженията на съда по чл. 7, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 ГПК в този случай. Предметът на настоящото дело е различен и затова позоваването на посочения съдебен акт не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 10.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3750/2008 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: