О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 26.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1015 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 246 от 13.12.2016г. по гр.д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207 от 22.07.2016г. по гр.д. № 2182/2015г. на Габровски районен съд по претенциите по сметки, а именно: 1/ за осъждане на М. Л. П. и В. Л. П. да заплатят на основание чл. 12, ал.2 ЗН на А. Н. И.-П. по 1833,33лв. всеки от тях, представляващи припадаща се част от увеличената стойност на имота, с които е спомогнала да се увеличи наследството, заедно със законната лихва върху сумата от 25.09.2015г.; 2/ за осъждане на М. Л. П. и В. Л. П. да заплатят на основание чл.346 ГПК на А. Н. И.-П. по 304лв. всеки от тях, представляващи припадаща се част от разходи за паметник на наследодателя, заедно със законната лихва от 25.09.2015г.
Касационната жалба е подадена от М. Л. П. и В. Л. П.. Поддържат, че решението в обжалваните части е неправилно. Считат, че иска по чл. 12, ал.2 ЗН е неоснователен, тъй като не е налице изискването на закона увеличението да е направено приживе на наследодателя от негов наследник. Освен това, съдът не е обсъдил доводите, че е налице възнаграждаване на наследника, поради което искането по чл. 12, ал.2 ЗН не може да се уважи. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени три правни въпроса: 1/ следва ли към момента на подобренията наследодателят да е бил собственик на подобрявания имот и представлява ли възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН получаването по наследство по закон на целия имот; 2/ безвъзмездното предоставяне за обитаване на имота на наследодателя от един от наследниците, представлява ли възнаграждаване, което е пречка за уважаване претенцията по чл.12, ал.2 ЗН; 3/ погребението на съпруг представлява ли изпълнение на нравствен дълг и подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 346 ГПК направените разходи във връзка с този ритуал. Спрямо първия въпрос се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, спрямо втория – това по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, а спрямо третия – чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответницата по жалбата А. Н. И.-П. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима в частта по иска по чл. 12, ал.2 ЗН. Спрямо претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявена общо за 1352 лв., касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по извършването. Предмет на въззивно и касационно обжалване е постановеното решение по претенции по сметки, предявени по реда на чл. 346 ГПК. А. И.-П., преживяла съпруга на наследодателя, претендира на основание чл. 12, ал.2 ЗН сумата 7100лв.. Твърди, че е допринесла за увеличаване на наследството като приживе на наследодателя е вложила свои средства за подобряване на имота чрез изграждане на пристройка към основната сграда с площ 25 кв.м. Претенцията е оспорена от ответниците с довод, че към момента на изграждане на пристройката – 1992г. имотът е бил собственост не на наследодателя Л. П., а на неговата майка М. Б.; Л. е придобил собствеността чак през 2008г. когато е наследил майка си; поради това извършеното подобрение не увеличава наследството на Л. П.. Освен това според ответниците налице е възнаграждаване за вложения труд и средства, тъй като ищцата и Л. П. са живяли и ползвали пристройката, а Л. е наследил имота от майка си.
Установено е по делото извършването на пристройката през 1992г., със съгласието на М. Б., както и влагането на средства от страна на ищцата А. П.. Според приетата техническа експертиза пазарната цена на пристройката с площ 25 кв.м., изпълнена в западната част на жилищната сграда, е 5 500лв.
Въззивният съд е приел претенцията за основателна, независимо, че към момента на подобренията собственик на имота не е бил наследодателя Л. П., а неговата майка. Изтъкнал е, че ищцата А. е наследник на съпруга си и е установено безспорно, че през 1992г. тя и съпруга й са извършили подобрението – пристройка към къщата. По този начин тя е спомогнала да се увеличи наследството. Посочил е, че претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН може да бъде предявена както от наследник, който е допринесъл за увеличаване на наследството, така и от неговите наследници, които встъпват в правата на наследодателя си. Намерил е за неоснователни доводите на ответниците, че ищцата е била възнаградена за извършеното увеличение като е живеела в жилището. Според съда касае се за жилището на съпрузите и А. е живяла в него на това основание, а не е била възнаградена чрез безвъзмездно ползване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Въпросът дали при претенция по чл. 12, ал.2 ЗН за увеличаване на наследството, изразяваща се в подобрения на недвижим имот, е необходимо наследодателят да е бил собственик на този имот към момента на извършване на подобренията, е обуславящ за решаващите изводи на съда. По този въпрос не е налице изрична съдебна практика. Предвид това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По втория въпрос дали ползването на подобрения, представляващи пристройка, би могло да представлява възнаграждаване на наследника, увеличил наследството, е налице съдебна практика в положителен смисъл. Доколкото решаващият съд не е отрекъл тази възможност, а е направил собствена преценка, че в случая такова не е налице, то този извод не може да бъде проверяван в производството по чл. 288 ГПК, а при разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Л. П. и В. Л. П. срещу решение № 246 от 13.12.2016г. по гр.д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд в частта относно уважената претенция по чл. 59 ЗЗД за разходи за паметник на наследодателя .
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 13.12.2016г. по гр.д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд по касационната жалба на М. Л. П. и В. Л. П. в частта относно уважената претенция по чл. 12, ал.2 ЗН.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 74/седемдесет и четири/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: